Когато светът беше млад

Човекът с един скок прескочи ръмжащата глутница, стъпи върху мечото туловище и там, озарен от ярката светлина, опрян на тоягата си, запя победна песен на неизвестното наречие — толкова древна бе, че професор Верц би дал десет години от живота си да я чуе.

Гостите се спуснаха към победителя с бурни приветствия, но в този миг Джеймс Уорд внезапно погледна с очите на древния тевтонец нежната русокоса девойка от двадесети век, която обичаше, и нещо се скъса в него. С неуверени крачки тръгна към нея, после изпусна тоягата и, залитайки, едва не падна. Нещо се бе случило с него. Непоносимо го болеше главата. Струваше му се, че душата му се разпада на части. Уорд се обърна, проследявайки погледите на останалите, и видя разкъсания труп на мечката. Извика, спусна се да бяга, но го задържаха и грижливо го отведоха в къщата.

Джеймс Дж. Уорд, както и преди, ръководи работата на фирмата „Уорд, Ноулз и Ко“. Но сега не живее извън града и не гони нощем койотите. Древният тевтонец умря в нощта, когато в Мелничната долина се състоя битката с мечока.

Сега Джеймс Дж. Уорд е само Джеймс Дж. Уорд и никой друг. Нито частица от своето същество не дели с варварина, случайно оцелял от времето, когато светът е бил млад. Джеймс Дж. Уорд стана дотолкова съвременен човек, че напълно позна инстинктивния страх, който като горчиво проклятие висеше над цивилизацията. Бои се от тъмнината и мисълта да излезе нощем в гората го хвърля в ужас. Градската къща на Джеймс Уорд е образец на ред и изящество, а стопанинът й проявява голям интерес към всевъзможни устройства за защита от крадци. Навсякъде по стените са опънати кабели и след лягане рядко някой от гостите му може да се обърне в леглото, без да се включи сигналът за тревога. Сам изобрети сложен катинар, който можеше по време на пътуване да се носи в джоба на жилетката и да се използва без страх във всякакви условия. Но жена му не го смята за страхливец. Тя знае, че мъжът й не е страхливец.