Пръстенов свят II [The Ringworld Engineers - bg]

— Добре, разбрах. Най-заден, откога ме следиш?

— Открих те в каньона преди петнадесет години. По онова време моите агенти на Земята вече се опитваха да освободят Харлоприлалар, но не постигаха нищо. Поръчах да инсталират прехвърлящи дискове в апартамента ти и чаках подходящия момент. Сега ще се погрижа и нашата водачка да се присъедини към групата.

— Не използвай драуда! — повтори Кхмий.

— Както кажеш.

Луис му обърна гръб. Ако жаждата да си пусне тока в главата го подтикнеше да нападне кзинт, щеше да знае, че е неизлечимо безумен. От цялата тази история можеше да извлече и нещо полезно… Вкопчи се в мисълта с цялата си воля.

Не бе успял с нищо да помогне на Харлоприлалар.

Тя бе преживяла хиляди години, когато тръгна с него, Несус и Говорещия с животни да търсят начин за измъкване от Пръстенов свят. Аборигените, живеещи под нейния левитиращ полицейски участък, я смятаха за небесна богиня. Цялата група се включи в играта, представяха се за божества с помощта на Харлоприлалар, докато се промъкваха обратно към катастрофиралия „Лъжец“. Междувременно тя и Луис се влюбиха.

Местните жители на Пръстенов свят — или поне трите разновидности, с които експедицията се сблъска — бяха сродни на човечеството, макар да се отличаваха от него. Самата Харлоприлалар почти нямаше коса по главата си, а устните й бяха издадени напред точно колкото на маймуна. Понякога хората на възраст търсят в любовните си връзки единствено разнообразие. Луис се питаше дали същото не се случва и с него, защото иначе виждаше предостатъчно недостатъци у Прил… Тандж! И той си имаше цяла колекция от тях.

Отгоре на всичко й беше длъжник. Имаха нужда от помощта й и Несус употреби срещу нея присъща на кукловодите форма на насилие. Подчини я чрез тасп, а Луис му позволи.

Тя дойде с него в човешкия космос. Влязоха в сградата на Обединените нации в Берлин, но Харлоприлалар тъй и не излезе оттам. Ако Най-задния можеше да я отърве и да я върне на родния й свят, щеше да е несравнимо повече, отколкото на Луис Ву му беше по силите да направи за нея.

— Мисля си, че ни лъже — обади се Кхмий. — Страда от мания за величие. Защо кукловодите ще допуснат особа с нездрав ум да ги управлява?

— Защото самите те не биха се престрашили да опитат. Рисковано е. Задникът на шефа винаги седи на най-горещия стол. А за кукловодите е напълно благоразумно да изберат най-изтъкнатия от нищожния процент мегаломани, пръкващи се сред расата им. Ако искаш, погледни на нещата от друг ъгъл — всички тези Най-задни са нагледен урок за останалите и им напомнят да не жадуват за власт, защото не е безопасно.

— Значи смяташ, че казва истината?

— Не знам достатъчно, за да твърдя каквото и да било. И да ни лъже, не е ли все едно? Спипа ни.

— Особено теб — сопна се кзинтът. — Държи те чрез жицата. Чудя се как не се срамуваш…

Луис обаче се срамуваше. И се бореше да не позволи на срама да срути окончателно съзнанието му, запокитвайки го в черната бездна на отчаянието. Не виждаше изход от тази кутия — подът, таванът и стените бяха част от корпус на „Дженеръл продъктс“. И все пак имаше някои дреболии…