История на парите (от пясъчника до киберпространството)

В центъра на град Теночтитлан, столицата на ацтекската империя, жреците извършвали всекидневни жертвоприношения. Те подкарвали жертвата по стръмното стълбище, водещо към върха на пирамидата, където четирима жреци хващали тялото за ръцете и краката и го полагали по гръб върху големия каменен олтар. Един от тези страховити, опръскали с кръв свещенослужители вдигал над главата си обсидианов нож и със замах го забивал в гърдите на примрялата от ужас жертва, разпарял гръдния кош и заравял пръсти в кървавата топла плът. Напипал още туптящото сърце, той с един замах го изтръгвал и го хвърлял върху жертвеника на бога Хуцилопчтли. Целият акт на жертвоприношението траел не повече от двайсетина секунди, но по разкази на очевидци сърцето продължавало да пулсира върху горящия жертвеник още няколко минути.

За ацтекските търговци кулминацията на годината на богослужения и ритуали настъпвала със зимния празник Панкецалицтли, или Вдигането на знамената, когато, за да демонстрират своя обществен статут и богатство, те спонсорирали по едно жертвоприношение. За разлика от воините на империята, които лично пленявали вражески войници за принасяне в жертва, търговците купували своите жертви на цена, достигаща до четирийсет тъкани наметала. Веднъж платил за жертвата си, търговецът трябвало да я храни, облича и отрупва с подаръци в продължение понякога на месеци, през което време обреченият се подготвял за грандиозния спектакъл. Всеки търговец, желаещ да спонсорира жертвоприношение, трябвало да устрои по четири пира и празненства за други търговци и военачалници. За всеки пир се набавяли нови и нови дрехи, накити и украшения за домакина и жертвата. Всички тези луксозни стоки се купували специално за конкретния пир, като при завършването му се раздавали на гостите в знак на благодарност, че са зачели домакина. Чак след като приключели всички церемонии, пирове и празненства, търговецът можел да подкара жертвата си по стръмното стълбище към олтара, където жреците поваляли нещастника и изтръгвали сърцето му. После собственикът на изкорменото тяло можел да си го отнесе вкъщи, а жените го измивали и сготвяли. Следвал още един ритуален пир от солено човешко месо и царевица, но този път без традиционните люти чушки. В подялбата на трупа се включвали всички от семейството и повечето съседи; само търговецът се въздържал да опита от месото на онзи, който с течение на времето се бил превърнал в нещо като негов син.