Последната игра
- Автор: Холдеман Джо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната игра». Краткое содержание книги:
Не бяхме видели никой от дроновете през тази малка част от секундата, която беше нужна на лазерите да се прицелят. Но сега седемнайсетият блесна над хоризонта, като правеше луди зигзаги и спря точно отгоре. За момент изглеждаше, че се колебае и след това започна да пада. Половината лазери го бяха засекли и стреляха непрекъснато, но не можеха да го достигнат — всички бяха останали в последната си стрелкова позиция.
Той блестеше, като падаше, огледалната полировка на стоманения му корпус отразяваше бялата светлина от кратерите и безпомощната стрелба на лазерите. Чух как Чарли си пое дълбоко въздух и дронът падна толкова близо, че можехме да видим паякообразните надписи на таурианската писменост и един прозрачен люк, близо до носа.
Чакахме няколко часа. Външната температура се стабилизира на 690° — малко под точката на топене на цинка — спомних си това без някаква връзка, след което опитах ръчния контрол на лазерите, но те бяха все още замръзнали.
— Ето пак идват — каза Чарли. — Пак осем. Насочих се към дисплея.
— Мисля, че трябва…
— Чакай! Това не са дронове. Надписът гласеше КОРАБ С ВОЙНИЦИ. Предполагам, че искат да превземат базата — каза той. — Невредима.
Вероятно беше така, а освен това можеше да опитат нови оръжия и техники.
— Няма да е много голям риск за тях. Винаги могат да се оттеглят и да пуснат една нова-бомба в скута ни.
Аз извиках Брил и я изпратих да събере всички, които бяха в стасис-полето, и да ги построи заедно с остатъка от нейния взвод като отбранителна линия на северозападния и североизточния квадрант.
— Чудя се — каза Чарли. — Може би не трябва да слагаме всички отгоре. Докато не се уверим колко са таурианците.
Това имаше смисъл. Трябва да поддържаш резерви. Нека неприятелят да подцени силите ни.
— Това е идея… те могат да са шестдесет и четири в осемте съда.
Или 128, или 256. Бих желал нашите шпионски спътници да имат по-голяма разделителна способност. Но не можеш да наблъскаш всичко в машина с размери на гроздово зърно.
Реших седемдесетте души на Брил да съставят първия ешелон на отбраната ни и им наредих да образуват пръстен в окопите, които бяхме изровили извън периметъра на базата. Всички останали щяха да стоят в подземието, докато имаше нужда от тях.
Ако се случеше така, че таурианците започнеха да побеждават, независимо дали защото бяха повече, или поради нови технологии, щях да наредя всички да влязат в стасис-полето. Имаше тунел от обитаваната част до купола на полето, така че хората в подземието можеха безопасно да се отправят направо там. Ако все още имаше някой жив.
Извиках Хилбоу и възложих на нея и Чарли да наблюдават лазерите. Ако се раздвижеха отново, щях да извикам обратно Брил и нейните войници. Включваме автоматичната насочваща система и сядаме да гледаме шоуто. Но дори и неподвижни, лазерите можеха да са полезни. Чарли настрои мониторите да покажат къде са насочени лъчите им; той и Хилбоу можеха да стрелят ръчно с тях, когато нещо попаднеше в обсега на лъча.
Имахме около двадесет минути. Брил крачеше около периметъра с нейните хора и ги разполагаше в окопите по взводове, образувайки припокриващи се огневи линии. Аз се намесих и я помолих да разположи тежките оръжия така, че да насочи пътя на врага в обсега на лазерите.
Нямаше друго какво да се прави, освен да се чака. Помолих Чарли да провери как напредва врагът, след това седнах на масата и се опитах да начертая диаграма на разположението на частите на Брил и да се опитам да го подобря.
Първата линия, която начертах, дроби четири листа хартия. Имаше доста време, откакто бях вършил някаква деликатна работа в скафандър. Спомних си как ни учеха да контролираме усилвателните механизми, които имала костюмите, като ни караха да си подаваме едно яйце; не беше лесна работа. Интересно дали все още има яйца на Земята.
Като свърших с диаграмата, не видях нищо, което можеше да се добави.
— Още осем съда с войници — каза Чарли. — Пет минути, преди първите осем да пристигнат тук.
Значи се готвеха да атакуват на две вълни. Поне две. Какво бих направил на мястото на командира на тауриан-ците? Не беше кой знае колко трудно да се предположи: на гаурианците им липсваше въображение в тактиката и те обикновено копираха човешката.
Първата вълна е може би камикадзе, за да отслаби нашата защита. След това ще дойде втората и по-методично ще довърши работата. Или обратно; първата група щеше да има двадесет минути, докато я довършим, и тогава щеше да дойде втората да я спаси и да ни удари здраво в една точка, пробивайки периметъра и завземайки базата.