Да пропуснеш Коледа [Skipping Christmas-bg]

Той просто пропуска Коледата. И наместо това отива на пътешествие.

По-голямата част от тихите утринни часове посвети на това писмо, което лично натрака на компютъра. В понеделник щеше да остави копие на всяко бюро в кабинетите на „Уайли и Бек“.

Доколко значим бе техният замисъл, семейството разбра три дни по-късно, малко след вечеря. Излизаше, че е напълно възможно да се радваш на празника и без картички, без събирания и вечери, без нелепи подаръци, без много неща, които по една или друга причина задължително се свързваха с раждането на Христос. Ще минем и без елха, така решиха. Ако успееха, щяха да постигнат и всичко друго.

Раздигаха масата, макар да нямаше почти нищо за вдигане. Като ти поднесат печено пиле и домашно сирене не остава много за разчистване. Лутър бе все още гладен, когато на вратата се позвъни.

— Аз ще отворя — рече той. През прозореца на хола видя камиона, спрял на улицата, и тутакси съобрази, че следващият четвърт час ще се окаже крайно неприятен. Отвори вратата и насреща му засияха три засмени лица — две момчета, облечени в стегнатите униформи на скаутския отряд, и зад тях мистър Сканлън, неизменният водач на отряда в квартала. Той също носеше униформа.

— Добър вечер — поздрави Лутър децата.

— Здравейте, мистър Кранк. Аз съм Ранди Боган — рече по-височкото. — И тази година продаваме коледни елхи.

— Вашата е ей там, в камиона — добави по-дребното момченце.

— Миналата година взехте канадски смърч — отбеляза мистър Сканлън.

Лутър погледна над главите им към дългата каросерия без странични прегради, в която дърветата бяха подредени на две спретнати купчини. Малката армия скаути ги разтоварваше и разнасяше по съседите на Лутър.

— Колко? — попита Лутър.

— Деветдесет долара — отвърна Ранди. — Наложи се да вдигнем малко цените, защото ги получаваме по-скъпо от доставчика.

Миналата година бяха осемдесет, без малко да изрече Лутър, но си прехапа езика.

Нора изникна изневиделица и опря брадичка в рамото му.

— Толкова са сладки — прошепна тя.

Момчетата или дръвчетата, без малко да попита Лутър. Защо ли не си стоя в кухнята и не го остави сам да намери изход от затруднението?

Лепнал на лицето си широка фалшива усмивка, Лутър рече:

— Съжалявам, но тази година няма да купуваме елха.

Недоумяващи лица. Озадачени физиономии. Тъжни погледи. Вопъл някъде над рамото му, когато жестоките му думи стигнаха до съзнанието на Нора. Загледан в момчетата, усещайки дъха на Нора във врата си, Лутър Кранк разбра, че това е ключовият момент. Поддадеш ли сега, бентът ще се отприщи. Купи елха, украси я, сетне някак естествено ще се досетиш, че никоя елха не изглежда истинска без купчинката подаръци отдолу.