Портретът на моя двойник
- Автор: Марков Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портретът на моя двойник». Краткое содержание книги:
„Какъв очерк става за него!“ — мисля си аз и си спомням добре, че една вечер Хиената пристигна в стаичката с вестник в ръка, погледна ме, ухили се и дебелашки ми каза:
— Виж!
На втора страница на вестника се мъдреше таралежовата му физиономия и следваше някакъв текст „по примера на най-добрите“. Беше една от поредните очеркови лимонади, които аз и такива като мене бичат всекидневно, за да пълнят с глупост излишната хартия на републиката. В тоя очерк беше казано, че инженер-икономистът Даньо Калев Манчуков въвел нова организация в отчитането, хич не стана ясно какво беше, но така или иначе Хиената го хвалеха. Мисля, че и някаква награда му бяха дали. Ще каже някой защо да не се пише, такива работи са се писали, че за един комарджия да не се пише!
Взирам се в него. Първото чувство, което иде от лицете му, това е някаква много ярка демонстрация на нашата родственост с маймуните. Усещаш, че това тяло се храни, диша, съществува по законите на борбата за съществувание и ако приемеш, че си подобен на него, обзема те себеотвращение. А ако го наблюдава човек как яде, може лошо да му стане. Движенията му са пропити от това дебнене, което напомня на нашите прародители, когато са търсили храната си или са се пазили от врагове. Може спокойно да се твърди, че животът не е претърпял някакво качествено изменение между първия човек и Хиената.
Познавам го вече три години, откакто го доведоха една вечер, мисля, че беше при бай Петко и на бърза ръка ни обра всички. Живее в един апартамент с родителите си, двама много кротки и безгласни пенсионери. Понякога, рядко, каретата стават и у тях, но от страх избягва този риск. Правило ми е впечатление строгото разпределение на времето в неговия живот. Хиената спи, след това отива в предприятието, където прослужва осемте часа, защото изпълнява някаква синекурна длъжност, завеждащ библиотека или документация. Доколкото знам, роднина е на директора и просто, за да оправдае някак служенето си, онзи го набутал в рационализаторската бригада. Главата си отрязвам, ако Хиената е свършил нещо друго освен една-две библиотечни справки по новата система на отчитане. Тия игри на шефовете на предприятия, когато рекат да препоръчат някого за пресата, са ми по-познати от физиономията на бай Петко. Хиената ми каза, че ще тури тоя репортаж в рамка и ще го окачи на стената у дома си. Сигурно го е направил. В края на краищата и това си е покерджийски блъф. Ние играем, играем…
След свършването на работното време Хиената яде. Отгоре на всичко е и страшно лаком, чиста свинска лакомия. Яде каквото му попадне, стига да е евтино или на аванта. Никак не обича горкият да плаща. Наблюдавал съм го, разделянето му с всяко левче е трагедия, той се мръщи, поще се, върти се и тежко-тежко въздиша, сивите му очички се въртят насам-натам, дано някой друг поеме върху себе си товара на плащането. Просто да ти стане жал.
От шест часа нататък идва неговото време. Вседневното и най-постоянно нещо в живота му. Великият покер. Той участвува в десетина карета или както се говори, „има си постоянни клиенти“. Преди да се срещне с нас, неговите жертви са били главно спортистите. Между тях има и добри покерджии, но те са спортни момчета, обръщат играта на състезание, а Хиената е най-неспортната личност, само това чака. Дебне си момента. Особено ако не го гледат непрекъснато в ръцете. Затова той се радва, когато нашите спортисти печелят международни победи, когато им дават награди и със сладко предвкусване казва: „Все ще остане нещичко и за нас!“
Друга група хора, с които той играе често, са актьорите. Тия истински нещастници смятат, че могат да пробутват Макбет или Хамлет срещу Хиената. Ама това е такова зрелище, можеш да цвилиш от удоволствие. Като всички актьори те се опитват да играят ролите си и вън от сцената. Но Хиената, първо, не е публика и, второ, не се интересува от никакво изкуство. Той се интересува от пари. И затова мечът на Иванко, убиеца на Асеня, си остава детска играчка, царственият глас на крал Филип му изневерява и търговският пътник, преди да намери смъртта си, изхлипва едно почти гоголевско:
— Поне за конячец ми остави, бе!
Но те са хора с илюзии, хазартни поети и вярват, че при следващата заплата ще извият дебелия врат на Хиената. Блажени вярващите. Затова ние с Този отдясно проведохме агитация да зарежат Хиената и да играят с нас, хем по-малко пари ще им взимаме, хем ще се държим културно, даже може и да им ръкопляскаме…
Пък и какъв общ език могат да имат с този кръгъл простак. Хиената не може да сглоби едно свястно изречение. На бас, че дипломата му от политехниката някой друг е изкарал. В нормален разговор заеква и поразява с най-просташки тон. Никога не казва „жена“, а „женска“, мислите му са отчайващо тъпи, непоносимо е за всеки нормален гражданин да го слуша. Но щом стане дума за покер, нещо у него се отприщва или, по-точно, той се съживява, преобразява и не е същият. Остра наблюдателност, бързо съобразяване, светкавични комбинации и чудесен ловджийски нюх. Ако Този отдясно е преди всичко психолог, Хиената има гениална интуиция. Да не говоря за неговата чисто хиенска стръвност и принципа „Грабни и бягай“.