Мотивът
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мотивът». Краткое содержание книги:
Всичко започва с двойно убийство. Жертвите са популярни личности — представител на висшето общество със солидни политически връзки и неговата годеница. Кметицата на града настоява със случая да се заеме опитен и известен детектив. Така Ейб Глицки се впуска в изпълнено с противоречия разследване и нарушава полицейската йерархия, за да продължи.
Докато процесът за убийство, воден от Харди, се развива към своя смайващ финал, преследването на истината от страна на Глицки разобличава и измама, чиито нишки водят извън Сан Франциско. Разкриването на отчаяни тайни може да се превърне в нещо повече от смъртна заплаха.
— Майтапиш ли се? Ейб? — И после: — Всъщност чудя се какво иска Кейти.
— Каквото и да е, трябва да е нещо важно, не мислиш ли? Викала го възможно най-бързо. Настоявала да се яви лично.
Кейти Уест бе общински съветник шест мандата, а през последните няколко години преди избирането й за кметица редовно присъстваше на неофициалните „работни срещи“ на Кларънс Джакман, които се провеждаха почти всеки четвъртък в ресторанта на Лу Гърка, който се намираше точно срещу Съдебната палата. Глицки — всъщност и Трея, и Харди — също беше член на тази група, затова между кметицата и заместник-началника на полицията отдавна се бе установила добронамереност и взаимно уважение.
Въпреки това в нейния кабинет Глицки не можеше да седне и да се отпусне, а стоеше прав в средата на килима.
Кейти също остана зад голямото си и орнаментирано дъбово писалище. През отворените двойни прозорци зад гърба й центърът на Сан Франциско блестеше предимно в бяло, докато мъглата се вдигаше. Уест беше дребничка и деликатна, но крехкото й тяло не можеше да прикрие непоколебимата й воля и пронизващата й като лазер интелигентност. Близо шейсетгодишна, тя се чувстваше в свои води в светското общество, беше възпитана в старите норми, примесени с изострено чувство за гражданска отговорност, и бе до мозъка на костите си прагматичен и умел политик. Беше играла донякъде против правилата, като бе афиширала убедеността си, че ако се наложи, би взела присърце всеки проблем, какъвто и да е той. И това й бе донесло изборната победа.
Тази сутрин Глицки откриваше от собствен опит, че това не са само празни приказки.
— Просто не мога да го приема, Ейб. Пол Хановър, когото познавам — а аз го познавам от трийсет и пет години, — не би застрелял годеницата си, не би се самоубил и не би опожарил къщата си. Не се е случило това. Не мога да го приема. — Тя проби попивателната хартия върху бюрото с костеливия си показалец. — Пет пари не давам какво постановява патологът.
Глицки не възнамеряваше да й възразява. Поне не засега, преди да е научил за какво става дума. Допускаше, че просто има нужда някой да я утеши.
— Изобщо не допускам, че Джон Страут иска да постановява каквото и да било — рече той. — Това е просто обичайната медийна лудост. Запълват мълчанието, което толкова мразят.
Ъгълчетата на устните на Уест леко се извиха нагоре одобрително, но почти недоловимата усмивка бързо се стопи.
— Смятам, че е нещо повече от това. Научили новината от, цитирам, „източник в полицията“.
— И аз чух това. Твърдението е, че не могат да изключат вероятността да е извършено убийство, последвано от самоубийство. Честно казано, наистина не могат. Възможно е да е станало точно така.
Глицки се въздържа от мнение, както правеше винаги, но нямаше да се изненада, ако Страут в крайна сметка стигнеше до този извод. На този етап изглежда наистина ставаше дума за убийство и за самоубийство. Само че той не възнамеряваше да настоява по този въпрос през кметицата.
— Не те виня, че си ядосана на този глупав репортаж, само че се сблъскваме с такива неща ежедневно. Ако искаш, ще се погрижа да те информират за всеки етап от разследването. Така ще можеш лично да свикваш пресконференции и дори да се позабавляваш.
Само че забавлението не влизаше в плановете на кметицата. Тя нетърпеливо тръсна късата си прошарена коса с бързо, сякаш птиче движение.
— Не, искам нещо повече. И точно затова те повиках, Ейб. Искам със случая да се заеме някой, на когото имам доверие. Не може да е, както изглежда. Няма да допусна да опетнят името на Пол Хановър заради нещо, което не е извършил. — Познаваш ли Дан Кунео? — остро попита тя.
— Разбира се.
— Какво знаеш за него?
Глицки знаеше, че не го харесва. Допускаше, че чувството е взаимно. Кунео никога не бе работил в отдела под ръководството на Глицки, а още по-лошото бе, че преди няколко години той всъщност бе обвинил Глицки и Дизмъс Харди в заговор, целящ да снеме от клиент на Харди обвинение в убийство. Само че Уест нямаше нужда от урок по история на отношенията между него и Кунео.
— Марсел Лание твърди, че е свестен. Справя се.
— Боже, каква гореща препоръка! — Светлите очи на Уест очаквателно се приковаха върху Глицки.
Устните му леко се повдигнаха — опит за усмивка — и той сви рамене.
— Не го познавам лично. Какво за него?
— Последната емисия новини, която гледах, посочваше него като източника от полицията. Той ръководи случая. Мисля, че умира за вниманието на пресата и вече прави прибързани изводи. Смятам, че не е подходящ за случая.
След миг Глицки кимна.