Предварително изслушване

На площадката тя спря и Харди застана зад нея, като постави ръка на рамото й. За секунда Дороти се облегна на него. След това той отвори вратата и влязоха в офиса. Докато затваряше, тя най-сетне проговори: — Толкова съжалявам, чете безпокоя затова, Дизмъс. Не знаех… — Дороти вдигна ръце, след това ги отпусна. Устните й трепереха — от мъка? Или от ярост? След миг се съвзе и започна отново: — Не знам…

— Всичко е наред. — Харди й даде възможност да продължи и когато му се стори, че няма да може, попита мило: — Какво не знаеш? За Джеф ли е?

Тя поклати глава.

— Не, Джеф е наред. Джеф е добре.

Харди издърпа един стол и Дороти цяла минута се взира в него, сякаш за първи път вижда подобна мебел. След това седна с израз на облекчение.

— Благодаря ти. — Тя тръсна тревожно глава. — Не зная какво да правя. Тръгнах към офиса на Джеф, но не исках да го прекъсвам, тъй като гони срокове. Затова просто продължих през центъра и се сетих, че работиш тук. Всъщност и преди това си помислих за теб.

— Преди? Кога преди?

— Когато бях в отдел „Убийства“.

Харди отиде до бюрото си и облегна гръб на него. С предразполагаща усмивка тихо попита:

— Дороти, не мисля, че си ми споменавала за отдел „Убийства“. Може би е добре да започнем оттам. Защо беше в Палатата?

— Заради брат ми. Чу ли, че Илейн Уейджър е била убита?

Харди каза, че знае. Новината го бе натъжила. Не че някога е бил особено близък с Илейн, но я бе познавал и смятал за една от добрите.

— Арестували са брат ми за това.

Адвокатът поклати глава.

— Не е възможно, Дороти. Чух, че са хванали някакъв наркоман.

Устните на гостенката му бяха здраво стиснати. Тя кимна.

— Той е на хероин. Брат ми Коул. Коул Бърджис.

„Не е възможно“, помисли си Харди. Абсолютно невъзможно. Дороти Елиът, която седеше срещу него, беше олицетворение на фермерското благосъстояние. Познаваше я от около десет години, още от времето, когато започна да излиза с Джеф. Сега имаха три дъщери и тя все още приличаше на момиче от фермите — тези широки рамене над здравото и силно тяло, сините очи с цвят на метличина, водопадът от лунички, които се спускаха от носа към страните й.

Дороти Елиът беше хубава, вечно усмихната, с добро положение, щастлива. „Няма начин — мислеше си Харди — братът на тази жена да е пропадналото животно, което е застреляло Илейн Уейджър в тила за някакви си бижута и съдържанието на портфейла й.“

Той потърси някакъв подходящ отговор, каза, че съжалява и накрая попита:

— Брат ти познавал ли я е? Дали не са излизали или нещо такова? Заедно ли са работили?

— Не. Нищо подобно. Но полицията каза, че когато са го откарали, не е бил в състояние да говори. Успели са да установят самоличността му едва на сутринта. Когато най-сетне дошъл на себе си, Коул се обадил на майка ми, което, разбира се, не му е било от голяма полза.

— И къде е майка ти?

— Джоди. — Изражението на Дороти съдържаше в себе си наситено неодобрение. — Сега живее в града. В „Хейт“. С Коул.

— С Коул? Значи все пак не е бездомен?

— Е, зависи от определението. Не оставаше прекалено често с мама, но тя беше там, когато брат ми се нуждаеше от подслон. Имаше свободна стая. Мама се премести тук от къщи, от Охайо, за да бъде близо до него — още един изпълнен с отвращение поглед, — за да му помага.

— Не му е помогнала особено.

Изсумтяване:

— Все пак й се е обадил от Палатата. И след като тя, както може да се предположи, се паникьосала и не успяла да направи нищо, се обади на мен.

— Какво се е опитвала да направи?

Дороти постепенно се успокои. Ръцете й се отпуснаха в скута, краката й се кръстосаха в глезените. Нямаше следа от обичайната й веселост, но увереността й се бе възвърнала. Темата наистина беше ужасна, но тя трябваше да представи фактите.

— Той е в хероинов глад, Диз. Нуждае се от лекарска помощ. — Тя спря и реши, че е казала достатъчно по въпроса. — Както и да е. Мама загубила доверието си в полицията за около десет секунди и обвинила всички, че се опитват да убият сина й, нейното нещастно малко момченце. — Отново спря и тежко въздъхна. — Но той се нуждае от бърза детоксикация.

Харди възприе тона й на дистанцирана деловитост.

— Имат такива програми. Веднага щом го вкарат в компютъра…

Но Дороти поклати глава.

— Ченгетата казват, че Коул е пиян и не мислят да се занимават с него.

— Казваш, че е бил пиян?

— Вероятно и това. — Тя нетърпеливо отмахна някакъв дразнещ косъм от челото си. — Ако е бил толкова отчаян, че да нападне някого, вероятно е търсел пари за хероин. Сигурно вече е бил в наркотичен глад и е пил, за да притъпи болката, докато си достави дрога.