Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Няма никаква алтернатива на по-бързото от светлината космическо гориво. Опитахме всичко — добави друг емисар. — Зависими сме от доставките на скитниците.
Намръщеният Ланиан поклати глава.
— Настоящите доставки на скитниците не удовлетворяват дори минимума на военните ни потребности, като оставим настрана обществените и цивилните нужди. Може да се наложи да прибегнем до допълнителни ограничителни мерки.
— Какви допълнителни мерки? — възкликна емисарят от Рамах. — В моя свят не е получавана доставка от месеци. Никакви лекарства, никаква храна, никакво оборудване. Разширихме земеделието и минната промишленост, но не разполагаме с необходимата инфраструктура, за да оцелеем откъснати по този начин.
— Повечето сме в подобна ситуация — добави призрачно бледият представител на Дремен. — Плюс това моята колония навлезе в климатичния цикъл на облачността и ниските температури. Зърнодобивът задължително спада с трийсет процента и сега ще бъде същото. Дори в най-добрите години Дремен се нуждае от подкрепа, за да оцелее. Сега…
Базил вдигна ръка, за да прекрати по-нататъшните оплаквания.
— Вече сме обсъждали всичко това. Въведете ограничения на раждаемостта, след като земеделският потенциал не може да изхрани населението. Тази криза няма да приключи за ден-два, затова започнете да мислите дългосрочно.
— Разбира се — подхвърли Питър с едва завоалиран сарказъм. — Нека да лишим плодовитите мъже и жени от правото сами да решават колко деца са им необходими, за да поддържат една колония, която са изградили, рискувайки живота си. Хората непременно ще харесат подобно решение. Предполагам, че ще ме накарате да се почувствам щастлив и да ги принудя да го приемат?
— Да, точно така, по дяволите — изруга Базил. — Това ти е работата.
Зловещата новина сякаш уби апетита на всички присъстващи. Прислугата влезе да разлива леденостудена вода и да предлага дебели лимонови резени с изящни сребърни щипци. Базил ги отпрати и затропа с пръсти по масата с необичайна нервност.
— Трябва доста да се потрудим, за да накараме хората да проумеят колко бедствено е положението. Разполагаме с минимално количество гориво, без да става дума за крайно ограничените комуникационни възможности, благодарение на продължаващия недостиг на зелени жреци заради нашите късогледи приятели на Терок. Нашите куриерски кораби могат толкова. Сега бихме могли повече от всякога да използваме максимален брой зелени жреци, за да поддържаме контакт между отдалечените колониални светове. На много планети няма дори един-единствен жрец.
Той хвърли поглед към Сарейн, мургавата посланичка на горския свят. Беше слаба и жилава, с тесни рамене и малки гърди, с изпъкнали скули и остра брадичка.
— Правя всичко, което мога, Базил. Знаеш, че терокците никога не са успявали да видят цялата гора заради отделните дървета. — Тя се усмихна, за да подчертае мъдрото си изказване. — От друга страна, Терок не получава обичайните доставки, технология и медицинска помощ, откакто започна тази криза. Много ми е трудно да искам от моя народ повече зелени жреци, след като Ханзата пренебрегва нашите потребности.
Питър следеше развоя на взаимоотношенията между Базил и хубавата терокка. Още от първите дни на управлението си бе усетил взаимното привличане между двамата. Преди председателят да успее да отговори, той изправи рамене и заговори с плътния тембър, към който бе прибягвал при много от речите си.
— Посланик, предвид трудностите, пред които са изправени голям брой наши ханзейски заселници, се налага да разпределяме ресурсите, като даваме най-голямо предимство на нашите колонии. Като суверенен свят Терок е много по-добре от повечето от тях.
Сарейн бе вбесена от тази словесна плесница, а Базил кимна с облекчение към Питър.
— Разбира се, кралят е прав, Сарейн. Докато ситуацията не се промени, се налага Терок сам да се грижи за себе си. Освен, може би, ако не поиска да се присъедини към Ханзата…
Лицето на Сарейн пламна и тя едва доловимо кимна.
Генерал Ланиан обходи емисарите с поглед, прерязващ като коса.
— Господин председателю, единственият ни избор е да предприемем известни крайни мерки. Колкото повече се бавим, толкова по-крайни ще бъдат тези мерки.
Базил въздъхна, сякаш предварително знаеше, че изборът ще се стовари върху него.
— Имате разрешението на Ханзата да сторите нужното, генерале. — Той прободе Питър с очи. — И ще го направите в името на краля, разбира се.