Вирусът Y2K
- Автор: Джоузеф Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вирусът Y2K». Краткое содержание книги:
— И какво можем да направим?
— За руснаците — нищо. Но за нас, останалите… Ами зависи.
— Допада ли ти идеята?
— Звучи привлекателно — отвърна Док и почеса брадата си. — Но, от друга страна, бихме могли да оставим всички тези луди корпорации да загинат, когато компютрите им откажат.
— Дръж се сериозно, Док. От какво имаш нужда? — настоя Копланд. — Само кажи.
— Ами чакай да видим… Един мейнфрейм IBM — най-мощният изчислителен компютър, — с който да си играя, неколкостотин пакета програмни продукти и двама-трима инженери.
— Само това?
— Е, би могъл да ми купиш и банка, но защо да си даваме толкова труд?
Един от хората, с когото управителят го запозна, бе слаб, спокоен на вид двадесет и четири годишен афро-американски програмист на име Бо Даниелс. Облечен в спретнат делови костюм, Бо се надигна от терминала, за да се здрависа с Док, който каза:
— Път: входящ номер 437, прескачане 22, стоп.
Ръката на Бо застина във въздуха. Док бе произнесъл част от командите, които бяха отвели Бо в незаконната му разходка до файловете за трансфер на капитали.
— О, тук вече ме загубихте като слушател — извини се управителят и ги остави сами.
— Може ли? — попита Док, посочвайки към стол.
Поседяха известно време мълчаливо. Бо изучаваше съсредоточено ноктите си и се питаше дали няма начин да пропълзи в компютъра си и така да изчезне.
Док се усмихна блажено на младия мъж и почеса брадата си. Очевидно чакаше. Накрая се обади:
— Ти беше, нали?
Програмистът го дари с лукава усмивка и попита:
— Ще ме предадеш ли на властите?
— Засега не знам — отвърна Док. — Ако аз се готвех да извърша компютърна кражба, и аз щях да се насоча към входящ номер 437 точно като теб.
— Просто исках да проверя дали ще успея да го направя — обясни Бо. — Ако аз мога, значи и друг ще се справи. Това означава, че банката е уязвима.
— Попълни ли доклад, че ще проверяваш сигурността на системата?
— Не.
— Защо?
Бо сви рамене и не отговори.
— Кажи ми какво друго можеш да правиш — настоя Док.
— Искаш ли да видиш автохарактеристиката ми?
— Не мисля, че в автохарактеристиката ти е отразено онова, което ме интересува — отговори Док. — Колко добър си всъщност? Пишеш ли на COBOL?
Говориха си на професионален жаргон в продължение на двадесет минути. Док прецени Бо като доста компетентен. Беше изключително интелигентен, но раздразнен творец, скрит зад колосаната риза и тирантите. Убеждавайки се, че Бо знае достатъчно и ще научи с лекота онова, което му липсва, Док му предложи работа.
— Като какъв? Да решавам проблем 2000 ли?
— Нещо подобно. — Док се наведе напред и тихо продължи: — Ето какво точно ти предлагам: четири пъти по-висока заплата от сегашната ти, от време на време добри допълнителни възнаграждения, дълги часове работа, почти никакво спане, никакви претенции относно облеклото ти и всичко, което те стимулира да работиш: секс, наркотици или рокендрол — не ме интересува. Оставям ти билет до Ню Йорк и хиляда долара. Можеш да се появиш или не. Както решиш.
Седмица по-късно Бо цъфна на Насо стрийт облечен като Джими Хендрикс. Док откри, че Бо борави с компютъра, както Джими Хендрикс свири на китара и е склонен да служи на новия си шеф. Като истински виртуоз Бо владееше дванадесет компютърни езика — от COBOL до Java — и анализираше управленската система за база данни по-бързо от свръхкомпютър. А което бе най-ценното — схващаше как сложна серия от системи работят заедно.
— Какво знаеш за генерирането и разпределението на електроенергията? — попита Док.
— Нищо.
— Добра отправна точка. Не се налага да елиминираш нещо научено. Колко време смяташ, че ти е нужно да разбереш как работи една електроцентрала?
— Представа нямам. Две години… поне.
— Какво ще кажеш за шест седмици?
— Невъзможно.
— Няма невъзможни неща за онзи, който желае. Така е казал Дизраели. Седни и погледни това — продължи Док и по-бутна Бо към стола.
Включи терминала и на синия екран се появи следният текст:
„Кон Едисън“
Център за възстановяване на електрозахранването
Симулатор за обучение на операторите
Изберете произволна ситуация
— С този симулатор компанията обучава напредналите оператори как да се справят при спиране на тока и изчезване на електрозахранването — обясни Док. — Първи урок: Връщането на електроенергията след прекъсване се нарича „възстановяване“.
— Откъде си взел всичко това? — попита смаян Бо.
— Има само един начин — отвърна Док. — Откраднах го от командния център на „КонЕд“. Симулаторът не е обезопасен както самата система, но съдържа великолепен модел на цялата североизточна електрическа мрежа, който се осъвременява всяка седмица. След като се запознаеш със симулатора и модела, ще се заловиш с нещо истинско, защото моделът ни посочва къде се намира всичко.
Бо бързо премигна няколко пъти, а в главата му се рояха безброй мисли.
— Искаш да кажеш, че се готвиш да проникнеш незаконно в „КонЕд“ и да откраднеш цялата им оперативна система?
— Горе-долу. А и около стотина от по-големите програмни продукти. Само онези, които са ни нужни.