Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Всичко това ни даде основания да сме все по-убедени, че в историята на Сониер става дума не просто за богатства, но и за някаква тайна, и то доста спорна. С други думи, струваше ни се, че загадката не засяга само едно затънтено планинско селце и един свещеник от миналия век. За каквото и да се касаеше, то водеше началото си от Рен Льошато, за да отекне, и то твърде силно, в останалия свят. Дал и пък Сониер не бе забогатял не защото е намерил нещо с веществена стойност, а защото се е добрал до някаква тайна? И ако е така, дали свещеникът просто не е „осребрил“ познанията си? Дали с тях не е изнудвал някого? Или са позлатили него, за да си мълчи?
Знаем, че е получил пари от Йохан фон Хабсбург. Същевременно обаче „тайната“ на Сониер вероятно е по-скоро от религиозен, отколкото от политически характер. Освен това според всички сведения отношенията му с австрийския ерцхерцог са подчертано сърдечни. От друга страна, една институция — Ватиканът, явно се страхува от Сониер и се държи с него повече от предпазливо. Дали Сониер не е изнудвал Ватикана? Но подобно нещо е твърде рисковано и опасно за сам човек, каквито и предпазни мерки да взима той. Възможно ли е да е бил подкрепян и подпомаган и от други хора, толкова високопоставени, че да са неуязвими за римокатолическата църква, например от министъра на културата на Франция или от Хабсбургите? Възможно ли е ерцхерцогът да е бил само посредник и парите, които той прехвърля на Сониер, всъщност да идват от сметките на Ватикана10?
Интригата
През февруари 1971 г. бе излъчено „Изчезналото съкровище на Йерусалим?“, първият от трите филма за Сониер и загадката на Рен Льошато. В него не изказвахме никакви спорни предположения, само излагахме в общи линии историята, както я прочетохте по-горе. Не намеквахме и за „сензационната тайна“ или за изнудване на високопоставени личности. Струва си да отбележим, че не споменахме и името на Емил Офе, младия семинарист от Париж, на когото Сониер поверява свитъците.
Бяхме засипани от същинска лавина от писма. Авторите на някои правеха интересни догадки. Други ни хвалеха. Трети ни пишеха някакви налудничави неща. Вниманието ни бе привлечено най-вече от едно писмо, чийто автор не разреши да го публикуваме. Пращаше ни го англикански свещеник в пенсия, който ни съобщаваше категорично и самоуверено доста интересни факти. Твърденията му бяха дръзки, направени без недомлъвки, на свещеника явно му беше все едно дали ще му повярваме. Той ни пишеше без заобикалки, че в „съкровището“ е имало не злато или скъпоценности, а „неопровержимо доказателство“, че Исус не е бил разпънат на кръста и е живял чак до 45 г.
Подобно твърдение ни прозвуча направо абсурдно. Какво „неопровержимо доказателство“ би убедило дори един заклет атеист, че Исус не е бил разпънат и не е умрял върху кръста? Не си представяхме какво би могло да бъде оспорено и поставено под въпрос, до какво се свежда подобно „доказателство“, при това „неопровержимо“. В същото време твърдението на свещеника ни се стори толкова необичайно, че решихме да проучим и изясним въпроса. Авторът на писмото бе посочил и адреса си. При първа възможност отидохме да се запознаем с него и да го поразпитаме.
Когато се срещнахме, той не бе така словоохотлив, както в писмото, и май съжаляваше, че го е пратил. Отказа да уточни какво е това „неопровержимо доказателство“, само добави, че е научил за него, по-скоро за съществуването му, от друг англикански свещеник, каноник Алфред Лесли Лили.
Починал през 1940 г., Лили е известен с множеството си публикации. Поддържа връзка с Движението за обновление на римокатолическата църква, чийто привърженици са предимно в „Св. Сюлпис“ в Париж. Като млад работи във френската столица и се запознава с Емил Офе. Ето че кръгът се затвори! При положение че Лили и Офе са се познавали, не можехме с лека ръка да подминем твърденията на свещеника, колкото и странни да ни се виждаха те.
10
Два пъти проверявахме архивите на Ватикана и не открихме в тях да се споменава името на Сониер. Няма и намек, че е съществувал такъв свещеник, нещо необичайно за прилежните архивари на Ватикана. Това ни навежда на мисълта, че цялата информация за Сониер умишлено е укрита.