Щамът Андромеда
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът Андромеда». Краткое содержание книги:
Свикан е свръхсекретен екип за борба с вируси и биологични и надпреварата започва. Защото постепенно ветровете ще отнесат вируса към Западното крайбрежие, където потенциалните жертви ще са десетки милиони.
— Човекът ми изглежда жив, сър.
— Да, сигурно е жив — отвърна Манчек рязко.
С тези думи той тръгна към вратата. На излизане спря за минута и каза, че обявява тревога: всички от базата трябва да останат на мястото си до второ нареждане. Всякакви телефонни разговори и други контакти с външния свят се забраняват и всичко, което са видели в прожекционната зала, остава строго секретно.
— Извикайте генерал Уилър. Предайте му, че съм обявил извънредно положение без заповед отгоре. Очаквам го веднага в базата.
Фактически никой освен командира на базата нямаше право да обявява извънредно положение.
Комроу забеляза:
— Не е ли по-добре вие да му докладвате?
— Аз си имам друга работа — отвърна Манчек.
??? липсват редове ???
чрез кожата. Това обаче се смяташе за сравнително по-маловажно постижение в сравнение с токсините, открити през последните години.
С толкова много усилия и пари можеше да се очаква, че смъртоносните видове химично и бактериологично оръжие непрекъснато ще се усъвършенстват. Но през периода 1961–1965 година това не се случи.
IV. ТРЕВОГА
Когато Артър Манчек влезе в малката звуконепроницаема кабина и седна пред телефона, той вече знаеше точно какво щеше да прави, но не беше сигурен защо трябва да го прави.
Като старши офицер в програмата „Скууп“ преди около година той беше запознат с програмата „Уайлдфайър“1. Доколкото си спомняше, за нея им говори доста сухо и прецизно един дребничък мъж — университетски професор и автор на проекта. Манчек беше забравил подробностите, освен че някъде имало лаборатория и петима учени, които можело да бъдат извикани в случай на тревога. Функцията на този екип била да изследва възможните извънземни форми на живот, донесени от американските космически апарати, връщащи се на земята.
Не му казаха кои са петимата мъже. Манчек знаеше само, че съществува специален пряк кабел, по който могат да бъдат извикани. За да се свърже, трябваше да набере някакъв двуцифрен код. Той бръкна в джоба си и извади портфейла, после порови малко, докато намери картичката, която му беше дал професорът.
В СЛУЧАЙ НА ПОЖАР
Уведомете подразделение 87
Звънете само при извънредни обстоятелства.
Известно време гледаше картичката и мислеше какво ли може да се случи, ако набере 87. Опита се да си представи реда на събитията. С кого ли ще говори? Ще му се обади ли някой? Ще трябва ли да пита по-голям началник?
Потърка очите си, вгледа се пак в картичката и накрая сви рамене. Така или иначе, сега ще се разбере.
Откъсна лист от бележника до телефона и написа:
2^0 2^1 2^2 2^3 2^4 2^5 2^6 2^7
Основата на двоичната система е две. Две на нулева степен е едно, две на квадрат — 4, и т.н.
Той бързо написа още един ред.
2^0 2^1 2^2 2^3 2^4 2^5 2^6 2^7
1 2 4 8 16 32 64 128
После започна да събира числата, за да получи сумата 87. Загради ги в кръг.
2^0 2^1 2^2 2^3 2^4 2^5 2^6 2^7
1 2 4 8 16 32 64 128 = 87
— — — —— ——
След това прибягна до двоичния код. Той беше проектиран за компютри с необходими отговори от типа включено-изключено, да-не. Един математик веднъж се пошегува, че тези компютри приличат на хора, които смятат само с два пръста. Най-важното тук е, че двоичната система е превод на десетичната. Вместо девет знака има само два — едно и нула.
2^0 2^1 2^2 2^3 2^4 2^5 2^6 2^7
1 2 4 8 16 32 64 128 = 87
1 1 1 0 1 0 1 0
Манчек погледна цифрите, които току-що беше написал и постави чертичките — 1-110-1010. Съвършено правдоподобен телефонен номер.
Вдигна слушалката и го набра.
Беше точно дванадесет часът, полунощ.
ВТОРИ ДЕН
ПИДМОНТ
V. РАННО УТРО
Всичко беше в пълна готовност. Кабели, шифри, телетайпи дремеха вече две години. Беше достатъчно обаче едно позвъняване на Манчек, за да се задвижи цялата машина.
Когато набра номера, той чу серия прещраквания и после глухо бръмчене, което означаваше, че бе попаднал на една от линиите за шифрована връзка. След миг бръмченето спря и един глас каза:
— Запис. Кажете си името, съобщението и затворете телефона.
— Майор Артър Манчек. Въздушна база Вандънбърг. Център за управление на програмата „Скууп“. Смятам, че трябва да обявя тревога по програмата „Уайлдфайър“. Разполагам със снимки, които потвърждават извънредно произшествие. Базата е затворена.
Докато говореше, изведнъж всичко му се стори доста невероятно. Даже магнетофонът не би му повярвал. Известно време той задържа телефонната слушалка — по навик. Чакаше някой да му отговори.
1
???