Жестокият цар (Френска приказка)
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестокият цар (Френска приказка)». Краткое содержание книги:
Халифът бил малко ядосан от това. Той бързал да почне играта. Сега вече неговите ръце треперели. Но момъкът казал:
— Ами залозите? На какво ще играем?
Халифът се опомнил. Да, той е забравил да запита своя противник какво залага.
— Твое право е да обявиш залог — рекъл той.
— Един кон, натоварен със злато и скъпоценни камъни.
— Колко злато и колко скъпоценни камъни? — попитал халифът.
— Наполовина тежина. Ако конят може да носи сто кила, петдесет ще бъде злато и петдесет скъпоценни камъни.
— Добре. Имаш ли залога?
— Имам. Ако не го дам, вземи ми главата.
— Да играем тогава.
Такъв голям залог не бил още залаган. Халифът се питал кой ще да е тоя богат царски син, който играе на товар злато и скъпоценни камъни. Той не бил вече спокоен. Почнал да играе, но нямал оная власт над себе си, без която един играч не е играч.
А князът се владеел. Той печелел. Дори посочвал грешките на своя противник. Давал му време да се поправи. Халифът се ядосвал, че е толкова разсеян. Ами ако изгуби играта? Нали ще трябва да отговори на залога с много по-голям? Па и най-важното е позорът, че го е победил на шахмат някакъв си чужденец, много по-млад от него, едва ли не вчерашно момче.
Играта вървяла за халифа зле. И зле свършила. Той изгубил.
Всички мълчали. Тежко било това мълчание. Дълго траяло то. Никой не смеел да погледне към високото място.
Най-после халифът се обадил.
Той казал с твърд, дори суров глас:
— Да се дадат на моя противник три коня, натоварени със злато и скъпоценни камъни. Но той трябва да ми каже името си.
Княз Флуар станал и се поклонил на халифа.
После казал:
— Владетелю на най-голямата земя. Не ще ли позволиш на своя случаен гостенин да изиграе с тебе още една игра? Щастието е сляпо. То сбърка първия път, но сега ще се поправи.
— Добре казал халифът, — да играем. Какво залагаш?
— Прости ми, слънце на правоверните — продумал скромно князът, — ала ми се струва, че тоя път аз имам право да поискам залог, тъй като по погрешка на съдбата излязох победител.
Тия думи не се харесали много на халифа, но какво да се прави? Такъв бил наистина редът.
— Искай залог тогава! — извикал той ядосано.
Гласът на момъка прозвучава кротко:
— Господарю, аз имам богатства — повече, отколкото ми трябват. Ала нали ме виждаш, че съм млад, тъкмо за женитба? Мома ми трябва, а ти имаш сума робини, коя от коя по-хубави. Да играем на най-хубавата. На онази, която ще си избера аз.
Халифът бил обезумял от желание за победа. Той се съгласил. Защо да не се съгласи? Сто и двадесет моми робини има. Ако оня го надвие, ще си избере една.
Но ето, че си спомнил за Бланшфлор.
Не, само нея не би му дал. Такава хубавица той не е виждал. Как да я запази?
Дошла му на ум една мисъл.
— Слушай — казал той. — Съгласен съм да ти подаря, ако ме надвиеш, която мома си избереш от харема ми. Ала тя трябва да е здрава. Животът на болния човек е в ръката на Аллаха, не в моята. Болен роб според обичаите и законите нито се продава, нито се подарява. Ако избереш някоя болна, не ще ти я дам.
— Съгласен съм.
Почнали да играят отново. Момъкът спечелил и тоя път.
Отново паднало тежкото мълчание в чертога. Отново паднало страшното мълчание, което карало всички да наведат глави надолу. Никой не смеел да издаде дори въздишка. Но този път то траяло по-малко.
Халифът извикал:
— Дайте му оная мома, която ще си избере. А заедно е нея аз ще му подаря още десет други, за да й бъдат робини. Нека отнесе в земята, отдето е дошъл, спомен за щедростта на халифа.
Князът паднал пред нозете на халифа и му благодарил. Оня го запитал за името му. Искало му се да изиграе с него още една игра, ала нямал право да предложи. Дано оня се досети. Но — и да се досети — дали ще поиска? Който е печелил два пъти подред, обикновено губи на третия път: всички играчи знаят това.
Флуар разбрал всичко.
Той се изправил и казал:
— Господарю, благороден играч като тебе срещам за пръв път в живота си. Повече от сигурен съм, че — ако играем трети път — печалбата ще бъде твоя. При все това на благородството отговарям с благородство. Готов съм да играя за трети и последен път, ако ми направиш тая висока чест.
Халифът се усмихнал. Тоя момък му се харесал. Не е ласкател като другите. А не е и скъперник. Всичко е готов да заложи.
Флуар видял промяната в душата на халифа.