Вярност в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Вярност в смъртта». Краткое содержание книги:
— Ох, чак мен ме заболя, като си представих гледката.
— Не беше от най-приятните.
— Откъде знаеш, че именно тази жена е виновна?
— След като го е забола на стената, е побързала да се обади в полицията. Обясни, че били любовници, а когато открила, че й изневерява, забила шейсетсантиметрова бургия в предателското му сърце.
— Бих казал, че това е добър урок — насмешливо произнесе Рурк, а в гласа му се промъкна мекият ирландски акцент. Ив вдигна глава, погледна го и заяви:
— На нейно място щях да му отрежа топките. Мисля, че в случая е било по-уместно, нали?
— Скъпа Ив, безпощадна си. — Той се наведе и леко докосна устните й със своите.
Почувства как тялото й сякаш пламна; Ив се вкопчи в гъстата му черна коса и го привлече по-близо до себе си. Преди да е успял да остави чашата, съпругата му го преобърна по гръб и го възседна, а кристалната чаша полетя на пода.
Рурк повдигна вежди, а очите му заблестяха, докато умело разкопчаваше ризата й.
— И двамата с теб знаем как ще свърши това, нали?
— Да. — Ив усмихнато се наведе и захапа долната му устна. — Да видим какво ще се случи преди края.
Втора глава
Ив намръщено продължи да се взира във видеотелефона, след като от канцеларията на прокурора я бяха уведомили, че Лизбет Кук е била обвинена в непредумишлено убийство.
„И това ако е непредумишлено, здраве му кажи — помисли си. — Лизбет най-хладнокръвно е отнела живота на любовника си, само защото не е успял да потисне нагона си.“
Убийцата щеше да прекара максимум една година в затвор с лек режим, където щеше да поддържа маникюра си и да играе тенис. После положително щеше да получи солидна сума срещу правото историята й да бъде филмирана и щеше охолно да заживее на остров Мартиника.
Ив беше казала на помощничката си да се задоволява и с малкото, но не беше предполагала, че ще бъде толкова нищожно.
Беше заявила на безгръбначното мекотело, което се наричаше „главен прокурор“, че е негово задължение да уведоми роднините на починалия защо са пуснали под гаранция убийцата, без дори да изчакат официалния рапорт на полицейския служител.
Стисна зъби, удари с юмрук компютъра, предчувствайки номерата, които щеше да й изиграе, и се свърза с патолога, за да научи резултатите от аутопсията.
Съдебният лекар й съобщи, че Брансън е бил в отлично здравословно състояние. По тялото не са били открити белези или наранявания с изключение на огромната дупка, направена от свредела на бормашината. В кръвта му са липсвали наркотични вещества или алкохол. Нямало индикации за скорошно полово сношение. Изследването на съдържанието на стомаха му показало, че Брансън се е хранил един час преди да бъде убит, а след вечерята е пил билков чай.
„Прекалено прозаично е за един донжуан“ — помисли си тя.
Всъщност само убийцата беше твърдяла, че на Брансън му е бил слаб ангелът. В бързината си от прокуратурата не й бяха дали време да открие истинския мотив за убийството.
Когато медиите разгласяха за случилото се, навярно мнозина сексуални партньори, на които е омръзнало съвместното съжителство, щяха да посегнат към бормашината.
„Ако любовникът ви изневерява, използвайте «Брансън 8000» — изборът на професионалистите!“ Лизбет Кук положително щеше да се облагодетелства, ако издигнеше подобен рекламен лозунг.
Печалбите на компанията производител рязко щяха да нараснат.
Сексуалните връзки сякаш бяха най-бруталното забавление на обществото, в сравнение с което най-кървавият боксов мач изглеждаше като невинна детска игра. И все пак самотниците търсеха партньори, ревнуваха ги и скърбяха, когато ги загубеха.
Нищо чудно, че светът беше пълен с ненормални.
Погледът на Ив попадна върху блестящата й брачна халка, която я накара да потръпне. Побърза да се самоуспокои, че с нея е било различно. Не беше търсила силните чувства, любовта беше дошла ненадейно и я беше завладяла. Но ако някога Рурк поискаше развод, може би нямаше да го убие.
Ала щеше да го подреди така, че той да прекара в гипсово корито остатъка от живота си.
Почувства се отвратена от всичко, обърна се към компютъра и се зае да пише рапорт, от който прокурорът очевидно не се интересуваше.
Вдигна поглед, когато на прага на миниатюрната й канцелария застана детектив Макнаб от отдела за електронна обработка на информацията. Днес дългата му руса коса беше сплетена на плитка, а на ухото му се полюшваше само една лъскава обеца. Навярно опитвайки се да смекчи „консервативния“ си вид, Макнаб се беше издокарал с пуловер в крещящо синьо и зелено, черни тесни панталони и лачени сини ботуши.
Усмивка озари красивото му лице, а зелените му очи закачливо пробляснаха.