Триъгълен и надежден

— Но защо! — завиках аз и гневът ми бе част от екстаза.

— Разбери ни правилно — каза мигащият вишнево, като отново прие образ на деветнадесетгодишен свързочник. — Това не е забрана. Това е констатация на Факт. Просто не може. Убеди се сам!

Той протегна ръка и аз се опитах да я докосна. Но там сякаш нямаше нищо. Ръката ми премина през неговата ръка, като през въздух.

— Така че извинявай — каза той, — какво да се прави, линейност на временните моменти… Проникването създава прекалено много проблеми. И да се допусне е необходимо специално разрешение. Ние, на това ниво, дори не можем да мечтаем за такива неща.

— Това значи, че вие не сте тук — казах аз и се почувствувах измамен. — Или аз не съм там…

— Тук — там! — мигащият вишнево се усмихна. — Отново словесна игра.

И той щракна с пръсти.

— ИГРА… ИГРА… ИГРА… — зашепна ехото и пробяга от хоризонт до хоризонт. Аз стоях около излезлия от пътя автомобил, на другата страна на детелиновия лист и повтарях:

— Още… още… още! — и в гласът ми се усещаше молба.

Миг по-късно глупаво разтърсих глава и като се размигах, зазяпах познатия пейзаж и усетих странна лекота в тялото си, свободно от вълните и пристъпите на напрежение.

„Е, какво пък! — помислих си, докато се качвах в колата. — Срещнах ангел. Дори цели два ангела.“

Да. Така беше. И с течение на времето, когато чета във вестниците особено мрачни и примамливи заглавия, се отпускам и мислено преживявам отново и отново станалото с мен. Мисълта, че съществува знак, който не дава на детелината да излезе извън контрола, ме успокоява. Защото щом съществува такъв знак за кръстовищата, то значи, съществуват и други знаци за по-важни неща. И сега в никакви случаи не се паникьосвам, а проявявам търпение и издръжливост. Така е по-приятно.