Ловът на „Червения октомври“
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловът на „Червения октомври“». Краткое содержание книги:
Петров постави ръце на раменете на капитана.
— Това е нещастен случай, другарю капитан. Такива неща се случват дори и на опитни мъже. Вината не е ваша. Вярвайте ми, другарю.
Рамиус изпсува нечуто, възстановявайки самообладанието си.
— Нищо ли не можеш да направиш? Петров поклати глава.
— Дори и в най-добрата болница на Съветския съюз не биха могли да направят нещо. Прекъсне ли се гръбначният стълб, няма никаква надежда. Смъртта е мигновена, но и съвсем безболезнена — добави лекарят, за да го утеши.
Рамиус се изправи, като поемаше дълбоко дъх, а чертите на лицето му сякаш се вкамениха.
— Другарят Путин беше добър моряк, верен партиен член и отличен офицер. — С крайчеца на очите си долови как устата на Бородин се изкриви в спазъм. — Другари, ние ще продължим изпълнението на задачата си. Другарю Петров, ти ще пренесеш тялото в хладилника. Това е… ужасно, зная, но той заслужава почетно военно погребение в присъствието на другарите си от кораба, както би трябвало да бъде, когато се завърнем в пристанището.
— Ще докладваме ли в щаба на флота? — попита Петров.
— Не можем. Заповедите ни са да пазим пълно радиомълчание. — Рамиус извади от джоба си и подаде на лекаря един комплект от оперативните заповеди. Но не тези, които беше взел от сейфа. — Трета страница, другарю доктор.
Очите на Петров се отвориха широко, докато четеше оперативната заповед.
— Предпочитам да докладвам за случая, но заповедите ни са изрични: след като се потопим, никакви предавания от какъвто и да е вид, по каквато и да е причина!
Петров върна книжата обратно.
— Много лошо! Другарят ни щеше да очаква да го направим. Но заповедите са си заповеди.
— И ние ще ги изпълним.
— Путин също не би постъпил по друг начин — съгласи се Петров.
— Бородин, забележи: аз вземам от врата на другаря замполит ключа за контрол на ракетите, съгласно разпоредбите — каза Рамиус, прибирайки ключа и верижката в джоба си.
— Виждам и ще го отбележа в корабния дневник — увери го тържествено помощник-командирът.
Лекарят доведе санитар за трупа и двамата го отнесоха до медицинската служба в задната част на кораба. Там го пъхнаха в чувал и дръпнаха ципа. След това санитарят и двама моряци го пренесоха през командната кабина в ракетното отделение. Входът на хладилника се намираше на долната ракетна палуба и мъжете внесоха тялото през вратата. Двама готвачи разместиха храните, за да освободят място, и тялото беше поставено почтително в единия ъгъл. След това лекарят и заместник-командирът съставиха необходимия опис на личните вещи — едно копие за медицинския регистър, друго — за корабния дневник и трето за една кутия, която запечатаха и заключиха в медицинската служба.
Малко по-късно Рамиус пое командването в унилата командна кабина. Зададе курс на подводницата две-девет-нула, запад-северозапад. Учебният квадрат 54–90 се намираше на изток.
ВТОРИ ДЕН
Събота, 4 декември
„Червения октомври“
В Съветския военноморски флот беше обичайно за командира да обяви оперативните заповеди за кораба и да накара екипажа да ги изпълнява по истински съветски начин. След това заповедите са окачваха, за да ги виждат всички и да въодушевяват екипажа, пред ленинската стая на кораба. В големите надводни кораби това беше класна стая, където се провеждаха курсове по политическа просвета. В „Червения октомври“ ролята на тази стая се изпълняваше от библиотеката с размери на килер, разположена в близост до каюткомпанията, където се съхраняваха партийните книжа и други идеологически материали. Рамиус обяви заповедите в деня след отплуването, за да даде възможност на хората си да свикнат с установения на подводницата ред. Едновременно с това изнесе агитационна беседа. Винаги го бе правил с успех поради многото си опит. В осем часа, когато сутрешната смяна застъпи на вахта, той влезе в командната кабина и извади няколко листа от бележник от вътрешния джоб на куртката си.
— Другари — започна той пред микрофона, — говори капитанът. Всички вие знаете, че нашият любим приятел и другар, капитан Иван Юриевич Путин, умря вчера при трагичен инцидент. Заповедите не ни позволяват да съобщим за това нещастие на щаба на флота. Другари, ние ще посветим усилията и делата си в памет на нашия другар Иван Юриевич Путин — един чудесен другар, верен член на Партията и безстрашен офицер.
— Другари! Офицери и матроси на „Червения октомври“! Ние получихме заповедите на Върховното командване на Червенознаменния северен флот и това са заповеди, достойни за този кораб и този екипаж.