Пиявицата

Операторът зачука по клавиатурата. На радарния екран те видяха един балон, следващ малка точка. Пиявицата се бе отклонила.

Всички почувстваха облекчение.

— В коя част на небето би могла да се намира сега пиявицата? — попита О’Донъл с безизразно лице.

— Елате навън. Мисля, че мога да ви покажа — обади се един от астрономите. Те отидоха до вратата. — Някъде в този сектор — каза астрономът и показа с пръст.

— Чудесно. Войник, изпълни заповедта — каза О’Донъл през рамо.

Учените зяпнаха от учудване. Операторът зачука по клавишите и балонът започна да настига точката. Майкълс хукна да пресече стаята.

— Стоп — каза генералът и строгият му команден тон спря Майкълс. — Аз знам какво правя. Накарах да построят този кораб по специален начин.

Балонът настигна точката върху екрана на радара.

— Казах ви, че борбата е лична — заяви О’Донъл. — Заклех се да унищожа тази пиявица. Докато тя е жива, ние никога няма да бъдем в безопасност. — Той се усмихна — Няма ли да погледнем небето?

Генералът отново тръгна към вратата, последван от учените.

— Натисни копчето, войник!

Операторът го направи. Нищо не се случи. А после небето се освети!

В Космоса увисна една ярка звезда. Блясъкът й изпълни нощта, разрасна се и започна да изчезва.

— Какво направихте? — изпъшка Майкълс.

— Тази ракета бе построена около водородна бомба — каза О’Донъл с триумфално изражение. — В момента на контакта аз я взривих. — Той отново извика на оператора: — Показва ли нещо радарът?

— Нито искрица, сър.