Рейн-сан: Реквием за един убиец
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Реквием за един убиец». Краткое содержание книги:
Но точно тогава получава съобщение от бившия агент на ЦРУ Джим Хилгър: „Пленили сме приятеля ти Докс. Прави каквото ти се казва, иначе бившият морски пехотинец ще умре.“
Рейн не е сигурен, че Хилгър няма да убие Докс, след като изпълни поръчките му. И дали всичко не е капан за самия него?
От измамно спокойните плажове на Бали, през булевардите на Париж до градските каньони на Силиконовата долина и Ню Йорк Рейн трябва да се бори с възрастта си, враговете си и най-вече с убиеца вътре в себе си — битка, от която дори самият той не е сигурен, че ще излезе невредим.
— Как сте днес, господин Докс? — попита момичето и му дари прекрасната си азиатска усмивка.
Докс й отвърна също с усмивка, но успя да запази известна дистанция в поведението си. Уан без съмнение беше вкусна малка мръвка, но разумният мъж знаеше, че не трябва да си засира пътеките, по които идва храната. Или в този случай — покупките. Освен това можеше да получи всичко, от което има нужда, само на час път оттук, в Кута и Санур.
— Добре съм, Уан. А ти как си? Май добре се справяш с жегата?
Момичето се засмя и очите му заискриха.
— О, господин Докс, днес изобщо не е горещо, знаете го.
Той се престори, че попива потта от челото си.
— Скъпа, ти си по-корава и от мен.
Покупките му струваха зашеметяващите четиристотин хиляди рупии — около четиридесет долара. Почуди се дали някой е правил изследване за перспективите пред страните, в които пазаруването за деня излиза половин милион от местната валута. Съмняваше се, че има пряка връзка между икономическата стабилност и всичките тези нули.
Сложи покупките си в раницата, метна я на рамо, сбогува се с Уан и тръгна да излиза.
Пред сградата, близо до мястото, на което Докс бе паркирал хондата си, се разхождаше чужденец, едър рус мъж, с мобилен телефон до ухото си. Носеше черни очила и говореше език, който Докс не разпознаваше — не беше немски, нито френски, може би холандски? Когато вдигна очи и съзря Докс, затвори телефона и се усмихна.
— Здравейте, може би вие ще успеете да ми помогнете — каза той с лек, неопределим акцент. — Говорите ли английски?
— Зависи какво искате — отвърна Докс. Мъжът приличаше на типичен изгубил се английски турист — често срещана порода по тези земи, — но въпреки това Докс моментално се огледа наляво и надясно. Проверката на терена беше заучен рефлекс, който се включваше винаги, когато някой непознат се опитваше да го заговори. Опасността идваше оттам, че човекът, който иска помощ, пита колко е часът, кога се стъмва или нещо подобно, обикновено служи за отвличане на вниманието от кохортите, които се крият зад теб, а Докс нямаше намерение да позволява да го хванат така елементарно.
Вляво от Докс на стената под тентата се беше облегнал мъж с мотоциклетна каска, която напълно скриваше лицето му, и очевидно бездействаше. Вдясно друг мъж, със същата каска, спокойно се приближаваше.
По-късно до съзнанието му щяха да стигнат всички фактори, които подсъзнанието му на секундата инстинктивно регистрира и преработи. Щеше да опише какво не беше наред в картинката: положението на мъжете с каските по отношение на русия; начинът, по който чакаха на местата си, и това, че нямаше никаква очевидна причина да са там; това, че носеха каски в жегата, въпреки че бяха слезли от моторите си; спокойствието и целенасочеността, с която този отдясно се приближаваше.
Но засега цялата оценка на ситуацията се изрази само във внезапно парене под лъжичката. Познаваше това усещане. И много добре разбираше, че трябва да му се довери. Докато се окопитваше и посягаше към ножа в джоба си, в ума му като клаксон прозвучаха само две думи: Мамка му!
Русият се приближи много по-бързо, отколкото Докс очакваше, като имаше предвид размерите му. Направи една голяма крачка напред и се завъртя, а десният му крак срита Докс в корема със силата на товарен влак.
Докс имаше време колкото да си стегне диафрагмата и това го спаси да не остане без въздух. Но по гърба му продължиха да валят удари, които не му позволиха да стисне ножа. Хладното оръжие падна на земята, а Докс се бореше да запази равновесие. С част от мозъка си разбираше, че вече губи битката и каквото и да ставаше, то никак не беше добро.
Един от мъжете с каски го сграбчи за дясната китка. Докс успя да се задържи на краката си, изви се и заби свободния си лакът в главата на нападателя. Ако беше достигнал до черепа му, ударът можеше да го убие или поне да го повали, но каската го спаси и го остави в играта и той вече дърпаше ръката на Докс и се опитваше да го бутне. Докс се завъртя по посока на часовниковата стрелка, озова се зад гърба на мъжа, придърпа го с огромната си ръка и пъхна лявата си длан под тениската. Освободи малкия нож, показалецът и средният му пръст се обвиха около кръглата дръжка и острието щръкна от юмрука му като нокът на хищник. Но преди да успее да го забие под челюстта на мъжа с каската и да му разпори гърлото, русият се вкопчи в лявата му ръка и обезопаси с двете си длани китката му. Нещо, идващо отзад, парна Докс през лицето и на него му призля, когато осъзна какво е. Продължи да се бори с мъжете, които държаха ръцете му. Крайниците му натежаха и зрението му се замъгли. Олюля се и си помисли: „Мамка му, Джон, съжалявам.“ След което изгуби съзнание.