Разбудени фурии
- Автор: Морган Ричард
- Серия: Такеши Ковач #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разбудени фурии». Краткое содержание книги:
Тишина. После отговор:
— Ние не преговаряме с терористи.
— О, моля ви. Речи ли ще си държим? Мислех, че говоря с някого на ръководно ниво. Трябва ли да започна с неприятностите?
Пак мълчание, но по-различно. Човекът отсреща като че бе открил решение.
— Наранен ли е Хираясу Юкио?
— Не толкова, че да си личи. — Сведох хладен поглед към младока. Той бе овладял дишането си и започваше да се надига от пода. По линиите на татуировката лъщяха капчици пот. — Но това може да се промени. Зависи от вас.
— Много добре. — Отговорът бе дошъл за броени секунди. Неприлично бързо според стандартите на якудза. — Името ми е Танаседа. Ковач-сан, имате моята дума, че необходимото оборудване ще бъде на ваше разположение в упоменатия срок. Освен това ще ви бъде платено за изтърпяното неудобство.
— Благодаря. Това…
— Не съм свършил. Давам дума също така, че ако извършите какъвто и да било акт на насилие спрямо мои служители, ще издам глобална заповед за залавянето и екзекуцията ви. Говоря за крайно неприятна истинска смърт. Разбрахте ли?
— Струва ми се почтено. Но не би било зле да кажете на своя чимп да се държи прилично. Той май не е наясно с положението си.
— Дайте ми го.
Хираясу Юкио вече бе успял да седне прегърбен върху вечбетона и дишаше дрезгаво. Подсвирнах тихичко и му подхвърлих телефона. Той неловко го хвана с една ръка, защото с другата продължаваше да разтрива гърлото си.
— Твоят семпай иска да си побъбрите.
Той ми хвърли просълзен, изпълнен с ненавист поглед, но вдигна телефона до ухото си. Отвътре се изля порой от съскащи японски срички, сякаш някой бе отворил вентил на газова бутилка. Младокът застина и сведе глава. Отговаряше задавено и едносрично, предимно с думата „да“. На ония от якудза не може да им се отрече поне едно — бива си ги по отношение на дисциплината.
Еднопосочният разговор приключи и Юкио ми подаде телефона, без да ме поглежда в очите. Поех го.
— Въпросът е уреден — изрече в ухото ми Танаседа. — Моля, постарайте се през останалата част от нощта да бъдете другаде. Можете да се върнете след шест часа, когато ще си получите оборудването и компенсацията. Повече няма да се чуем. Това беше печално недоразумение.
Не изглеждаше чак толкова опечален.
— Ще ми препоръчате ли добро заведение за закуска?
Любезно мълчание. Тихо пращене в ефира. Подхвърлих телефона на длан, после го метнах на Юкио.
— Тъй. — Погледнах Плекс, после върнах очи към Юкио. — Някой от вас ще ми препоръча ли добро заведение за закуска?
Глава 2
Преди Леонид Мечек да изсипе рога на изобилието върху грохналата икономика на Шафрановия архипелаг, Текитомура едва си изкарваше хляба с даване под наем на спортни катери за богати ловци на едър морски дивеч от Милспорт и Охридските острови, както и с добив на масла от мрежести медузи. Заради биолуминесценцията медузите се ловяха по-лесно нощем, но рибарските екипи усърдно избягваха да остават в открито море повече от два часа. Надхвърлеха ли този срок, фините парещи дантели облепваха тъй плътно дрехите и всяка повърхност по палубите, че производителността рязко спадаше поради кожни изгаряния и вдишване на токсини. По цяла нощ рибарските екипи се връщаха в пристанището да отмиват лепкавата гадост с мощни струи евтин биологичен разтворител. Отвъд ярките анджирски лампи на корабната мивка започваше къса уличка с кръчми и закусвални, работещи до зори.
Ръсейки извинения като от продупчена кофа, Плекс ме поведе през складовия район и пристанището към едно заведение без прозорци, наречено „Токийския гарван“. Не се различаваше особено от долнопробна моряшка кръчма в Милспорт — по зацапаните стени изображенията на Ебису и свети Елм се редуваха с традиционни молитвени таблички, изписани на японски или аманглийски: молим те, дай ни спокойно море и пълни мрежи. Мониторите зад бара от огледално дърво показваха местната метеорологична обстановка, движението на орбиталните платформи и най-важните световни новини. В дъното голям проектор излъчваше неизбежното холографско порно. Из полумрака около бара и масичките се мержелееха изнурени рибарски лица. Клиентелата беше оскъдна, предимно мъжка и в потиснато настроение.
— Аз ще поръчам — бързо каза Плекс, щом влязохме.
— Адски си прав, по дяволите. Ти ще поръчаш.
Той ме изгледа виновно.
— Ами… да. Какво да е за теб?