Предупреждението на Амблър
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Симеонова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Предупреждението на Амблър». Краткое содержание книги:
Времето изтича — дали отговорите за идентичността на Хал ще се окажат достижими, или търсенето му ще го отведе на пътя на разрушението?
Десет минути до брега. Щеше ли измамата му да издържи толкова дълго? Лесно се погрижи фотографията на идентификационната му табела да се напръска с кал от брега, а и знаеше, че хората по-скоро вадят изводи от тона, от гласа, от маниера, отколкото от документите. След няколко минути Амблър се присъедини към санитаря и охранителя, седнали на пейка зад щурвала.
Санитарят — към края на двадесетте, с бузи на червени петна и къдрава черна коса — все още изглеждаше обиден от присъствието на Амблър. Накрая се обърна към Амблър.
— Не ни беше съобщено, че някой ще придружава тялото. Разбирате, че човекът е мъртъв, нали?
— А така ли е? — Амблър потисна прозявка или поне се престори, че го прави.
Боже, нямаше ли вече да престане!
— Да, така е, по дяволите. Сам проверих. Разбирате, че няма как да избяга, нали?
Амблър си спомни високомерния маниер на мъжа, чиято табелка беше отнел. Ето това беше правилният тон.
— Докато не получим заверено удостоверение, твоята дума не значи нищо. Никой на Париш няма такива пълномощия. Така че правилата са си правила.
— Глупости.
— Стига си го тормозил, Олсън — каза охранителят. Това не беше солидарност, беше по-скоро за спорта. Но имаше и нещо друго. Амблър виждаше, че двамата не се познават добре и дори изпитват известна неприязън един към друг. Вероятно ставаше въпрос за класическия проблем на неуточнената власт; санитарят искаше да действа сякаш той е главният, но пък охранителят носеше оръжието.
Амблър хвърли приятелски поглед на охранителя. Той беше плещест, в средата на двадесетте, с подстрижка, направена от военен бръснар. Приличаше на бивш войскови рейнджър или поне затъкнатият на хълбока му пистолет НК Р7, малък и смъртоносен, открай време беше любимото оръжие на рейнджърите. Той беше и единственият въоръжен човек на борда. Амблър усещаше, че не е запуснал навиците си.
— Както и да е — вметна санитарят след кратка пауза. Но не отстъпваше на охранителя, по-скоро казваше „Какъв ти е проблемът?“.
Тримата потънаха в необщителна тишина, а Амблър си позволи да изпита капчица облекчение.
Лодката беше изминала едва няколко мили от остров Париш, когато пилотът, който носеше слушалки на главата си, привлече с жестове вниманието им и натисна лостче, с което пусна радиото по високоговорителя в кабината.
— Тук е пет-нула-пет от остров Париш. — Гласът на диспечера звучеше разтревожено. — Имаме избягал пациент. Повтарям, избягал пациент.
Амблър усети как стомахът му се свива. Трябваше да действа, да използва тази криза. Скочи на крака.
— Мътните го взели — изръмжа той. Високоговорителят отново запращя.
— Моторница 12–647-М, пациентът може да се е промъкнал на вашия съд. Моля, потвърдете или отречете незабавно. Изчаквам.
Охранителят мрачно погледна Амблър, в главата му започваше да се оформя мисъл. Амблър трябваше да я изпревари, да я пренасочи.
— По дяволите — каза той. — Предполагам сега разбирате защо съм тук. — Секунда пауза. — Мислите, че така случайно настояват да има представители на сигурността във всеки съд, който напуска острова? През последните двадесет и четири часа чувахме слухове за някакъв опит за бягство.
— Можеше да ни уведомите — намусено отвърна охранителят.
— Това не е от клюките, които клиниката би искала да се разпространят — обясни Амблър. — Ще проверя тялото незабавно. — Той се запъти към задната каюта под палубата. Вътре отляво имаше тесен шкаф за инструменти, вграден в товарната част на вътрешния корпус. На пода се въргаляха изцапани с масло парцали. Тялото лежеше на стоманена платформа, все още привързано към носилката със самозалепващи се ленти; изглеждаше подуто, вероятно тежеше около сто и десет килограма, а сивкавият оттенък на смъртта беше непогрешим. Сега какво? Сега трябваше да действа бързо, преди другите да са решили да го последват.
Двадесет секунди по-късно той изтича обратно в кабината.
— Ти! — викна обвинително Амблър и размаха показалец към санитаря. — Ти каза, че пациентът е мъртъв. Що за скапани глупости са това? Пипнах врата му и познай какво. Имаше си пулс като всеки от нас.
— Не разбирам какви ги говориш — възмутено отвърна санитарят. — Там долу лежи труп.
Амблър все още дишаше тежко.