Земя за прицел

Време е да действам, си каза старият банкер и огледа кабинета така, както генерал оглежда привечер бойното поле, където на разсъмване ще се разрази битката. Всичко бе на мястото си. И двата дивана, и фотьойлите, тапицирани с кожа, и голямата ниска, кръгла маса, и малките масички. Той дръпна панделката зад себе си и някъде отдалеч достигна приглушен звън. В кабинета влезе млад, голобрад мъж, чисто облечен, среден на ръст, с тънка шия, пристегната от високата му колосана яка, с малка глава и почти липсваща брадичка. Напомняше на пуяк и банкерът мислено го наричаше в себе си demi-dindon, полупуяк…

— Господин Скарлатов, оставих на бюрото ви писмото от Банк дьо Пари е де Пей ба и борсовите бюлетини от Париж, Лондон, Виена, Брюксел и Берлин — каза мъжът с малката глава. — Тази сутрин господин Бускѐ на два пъти изпраща секретаря си да ви напомни за уговорената среща.

— Не съм уговарял никаква среща с тоя… — но не се доизказа.

— За всичко това ви оставих бележка на бюрото.

— Вие сте мой секретар не да ми пишете бележки, а да ми докладвате!

— Слушам, господин Скарлатов.

— Господин Георгиев, ще пускате само хората, които казах, и никой друг!

— Ще се води ли протокол?