1Q84 (Книга втора)
- Автор: Мураками Харуки
- Серия: 1Q84 (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «1Q84 (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Както ни подсказва заглавието, романът е поклон пред Джордж-Оруеловата „1984“ (цифрата 9 на японски се произнася като буквата Q).
— И ти изобщо не ги помниш?
— Изобщо. Бил съм само на годинка и някой и друг месец. Двамата, които ме пренесли, ме погледали известно време, после ме предали в някакво сиропиталище в планините край Хакодате, някъде далече към южния връх на Хокайдо — най-отдалеченото от Сахалин място в границите на Хокайдо. Вероятно са нямали пари да ме гледат. Сиропиталището се ръководеше от някакви католици и беше отвратително. От войната бяха останали купища сираци, а нито храната, нито топливото стигаха. Какво ли не правих, за да оцелея. — Тамару погледна опакото на дясната си ръка. — По едно време уредиха формално да бъда осиновен, за да получа японско гражданство, дадоха ми и японско име — Кеничи Тамару. От първоначалното ми име знам само фамилията — Барк. А пък в Корея хората с името Барк са колкото звездите по небето.
Аомаме седеше до Тамару и слушаше писъка на цикадите.
— Трябва да намериш ново куче.
— И мадам каза същото. На приюта наистина му е нужно куче пазач. Но още не намирам сили.
— Разбирам те. Но това не отменя нуждата от ново. Не че имам правото да давам акъл, де…
— Ще намеря. И то добре дресирано. Още сега ще се свържа с един, дето обучава кучета.
Аомаме погледна часовника си и стана. Имаше още време до залез-слънце, но намек за свечеряване отсега бележеше небето — един нов оттенък на синьото се бе смесил със следобедната синева. Усещаше още и остатъчното влияние на шерито. Вдовицата дали още спи?
— Според Чехов — стана Тамару от стола си, — щом в даден разказ се появи оръжие, задължително е да гръмне.
— В смисъл?
Тамару вече стоеше лице в лице с Аомаме. Беше само три-четири сантиметра по-висок от нея.
— В смисъл: не внасяй в повествованието излишен реквизит. Появи ли се пистолет, длъжен е да гръмне в някой момент. Чехов обичал да пише разкази, в които липсвали излишните орнаменти.
Аомаме опъна ръкавите на роклята си и метна чантичката си през рамо.
— Това, значи, те притеснява: щом на сцената се появява пистолет, няма начин да не гръмне.
— Ако се вярва на Чехов — да.
— Поради което предпочиташ да не ми даваш пистолет.
— Едно такова оръжие е опасно. И незаконно. А Чехов е писател, комуто можеш да вярваш.
— Но той говори за разказ. А ние говорим за действителния свят.
Тамару сви очи и ги впери в Аомаме. После бавно рече:
— Кой знае?
Втора глава
(Тенго): Нищичко не притежавам освен душата си
Постави плочата със „Симфониетата“ на Яначек на грамофона и натисна бутона Autoplay. Чикагският симфоничен оркестър под диригентството на Сейджи Одзава. Дискът се завъртя със скорост 33 1/3 об/мин, рамото се премести към външния край на плочата и игличката започна да се движи по браздата. След увода от медните инструменти от колоните се разнесе мощният гръм на тимпаните — любимият пасаж на Тенго.
Докато слушаше музиката, Тенго седеше обърнат с лице към своята текстообработваща машина и чукаше по клавиатурата. Беше му навик да слуша „Симфониетата“ рано сутрин. Откакто я бе свирил в качеството си на внезапно привикан под знамената барабанчик в училищния духов оркестър, пиесата бе придобила специално значение за него. Даваше му самочувствие и нещо като усещане за сигурност — или поне той така си внушаваше.
Понякога слушаше „Симфониетата“ заедно с по-възрастната си приятелка. „Не е лоша“, казваше тя, но всъщност предпочиташе пред класиката плочи със стар джаз — колкото по-стари, толкова по-добре. Странен вкус за жена на нейните години. Любима й бе една тава с блусове на У. К. Хенди, изпълнявани от младия Луис Армстронг с Барни Бигърд на кларинет и Тръми Янг на тромбон. Подарила бе един екземпляр и на Тенго — не толкова той да го слуша, колкото самата тя.
Пускаха си тази плоча често, докато се излежаваха след секс. Никога не й писваше. „Тромпетът и вокалите на Армстронг са абсолютна красота, разбира се, но мен ако ме питат, най-вече следва да се обърне внимание на кларинета на Барни Бигърд“, разправяше тя. Независимо че на тази плоча солата на Бигърд всъщност бяха малко и обикновено не надминаваха по времетраене един припев. Звездата на тавата бе Луис Армстронг. Но тя явно обожаваше малкото сола на Бигърд, понеже тихичко им припяваше тон по тон.