Освобождението на Атлантида

Наши дни

Пустошта, създадена от Анубиса, богиня на хаоса и нощта

Джъстис се носеше в тъмно измерение, изградено изцяло от болка. Умът му се ровеше в спомените в търсене на някакво усещане за самия него. Лепкава като гъста, тъмна отвара, призована от черна магьосница, болката го обгръщаше, дразнеше го, блъскаше и го приласкаваше, докато той вече не съществуваше като нищо друго освен молител, роб, неволен участник в една извратена и мъчителна игра.

Разумът му се бе стопил до едва блещукаща точица светлина. Знаеше името си, знаеше, че е правдата4 в необятната несправедливост и че неговата жертва е спасила други, чиито имена отдавна бяха изтръгнати от съзнанието му Но благородството беше нищо в сравнение с болката. Болката разяждаше благородството, изпиваше силата и поглъщаше гордостта. Разяждаше тялото, докато онова, което бе останало от него, не бъде изпепелено в горчив бунт срещу съзнанието. Съзнанието крещеше и виеше с безгласни писъци на протест срещу непоклатимото зло, което пиеше кръвта му, пируваше с ужаса му и се смееше с мрачен и тих смях, изпълнен с копнеж.

Но спомените изникваха в ума му, дразнейки го със своята преходност. Първо проблясък от началото. После пещерата и станалото след това. Тогава беше започнала болката. В това поне, беше сигурен.

* * *

Идвайки бавно в съзнание, Джъстис се събуди в един кошмар, който без съмнение съществуваше в последния от деветте кръга на ада.

И приличаше на Вегас.

Загледа се в балдахина на най-голямото легло правено някога, което - без майтап - бе драпирано с черен и червен сатен. Което въобще не беше прекалено. Дърворезбите по рамката на леглото, с образи на сатири и млади, изглеждащи като мутанти, нимфи, които изпълняваха извратени сексуални актове, нарушавайки поне няколко закона на физиката, дори не изненадаха воина, след като бе видял сатена.

- Кого занасяш с това? Да не си наела някой нискобюджетен дизайнер на декори за порно филми? Ако започне предразполагаща за секс музика, се изнасям - каза той.

Думите едва бяха излезли от устата му, когато си спомни. Пещерата. Своята жертва. Предполагаше се, че е дошъл тук по собствена воля.

Анубиса не бе забравила и определено не бе глупава, независимо от вкуса й за обзавеждане на будоара й.

Беше зла, смъртоносна, извратена и вманиачена, но не и глупава.

Богините рядко бяха такива.

Дори и тези, които властваха над собствени владения в деветте кръга на ада.

Тя седна на ръба на леглото, което потъна чувствително, сякаш самата сила на яростта и смъртта, които изпълваха душата й, добавяше допълнителна тежест към елегантната й фигура. Едва ли не против волята си, Джъстис се пресегна и хвана кичур от косата й, която се спускаше до бедрата. Или пък наистина бе против волята му. Може би тя го манипулираше с такова майсторство, че той дори не го осъзнаваше.