Непобедимо лято
- Автор: Райс Луан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Непобедимо лято». Краткое содержание книги:
Бей знаеше, че това има нещо общо с баща й — алкохолик, който накрая не успя да устои на силата на жените в семейството. Тара бе научена да вярва предимно на себе си. Бей изпитваше нежност и искаше да защити най-добрата си приятелка, защото знаеше, че тази нейна твърдост е само привидна.
След две години учение Тара напусна университета в Кънектикът въпреки блестящия си ум и отличните си оценки.
— Мисля, че съдбата ми е да работя за себе си — сподели тя с Бей по телефона още преди да каже на родителите си. — Даже не ми е приятно да се отличавам в часовете по моята специалност — представи си колко ще ми е забавно в корпоративна Америка.
— Какво ще правиш?
— През зимата ще отида на ски във Върмонт — едно момиче от моето общежитие има леля, която държи хотелче край Мед Ривър Глен; каза, че мога да си намеря работа като камериерка.
— Тара, да оправяш легла? — попита Бей и се стресна от мисълта, че нейната умна приятелка ще търка подове.
— Мисля, че ще е добре — настоя тя. — Още преди обяд ще успея да мина из стаите, а после цял следобед ще карам ски.
— Тара, не искам да правиш грешка. Толкова си умна, толкова много можеш да постигнеш…
— Харесва ми идеята да ми остане малко време и да си помисля — възрази тя. — Чистенето е механична работа — ще имам възможност да отворя съзнанието си и да преценя какво наистина искам да направя с живота си.
Тара се хвана на тази зимна работа, а през лятото се върна в Хабърдс Пойнт. Родителите й й казаха, че ако мисли да напуска колежа завинаги, ще трябва да се издържа сама, и тя заби табели на плажа и във Фолис: „Пясък по пода? В леглата? Прибери се в чиста къща! Обади се на Тара.“
Майка й негодуваше, но телефонът започна да звъни и изобщо не спря. Тара винаги имаше дълъг списък с клиенти. Работеше и не се върна в колежа. Все още обичаше да отделя време за себе си, да има свободата да мисли.
Бей отмести креслото назад и погледна снимката от сватбата си. Тара бе точно до нея и радостно се усмихваше. А Бей и Шон изглеждаха толкова щастливи — усмихнати, хванати за ръце, с очи, искрящи от любов. Какви бяха мечтите й през този ден? Едва си спомняше, но през всичките тези години постепенно стигна до ужасното заключение, че са били много, много по-различни от тези на съпруга й.
Сега трябваше да каже на другите деца, че излиза с Тара и че ще се върне скоро. Отдалечи се от бюрото и зърна нещо. Червената лампичка на факса мигаше със съобщението „няма хартия“ върху малкия монитор.
Бей се поколеба. Тара идваше, трябваше да настигнат Ани…
Нещо я накара да спре на прага на стаята. Тя се обърна и отиде до машината. Червената лампичка мигаше само когато машината получеше факс, но нямаше хартия да го отпечата. Бей бръкна в чекмеджето, извади хартия и я пъхна в слота.
И машината започна да печата.
Бей прочете излязлата страница. Най-отгоре бе логото на фирма за яхти в Ню Лондон. Написано на ръка, с вчерашна дата отгоре и списък с мерки най-отдолу. Почеркът й беше познат, но тя не познаваше майстори на яхти. Прочете го:
Драги Шон,
Благодаря, че се отби отново. Прегледай тези спецификации — това ли имаше предвид? Добавил съм още пет сантиметра греда, за да е по-стабилно. Мини, когато искаш, през корабостроителницата или ми се обади в офиса.