Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
Мендарк най-сетне се обърна към него.
— Слушам те.
— В онези бордеи живеят половин милион души. Още петдесетина хиляди са в градчето на кейовете. Да речем, че подпалим лабиринта тук, тук и тук. — Показалецът му очерта линия от северните порти към кейовете. — Всички ще се паникьосат и ще задръстят улицата. Там къщите са само дървени. Войските му няма да се измъкнат навреме.
— Това значи да опожарим града чак до западната стена, колкото ще да вали — обади се Талия.
— Чак дотам! — ликуващо потвърди Беренет. — Нищо няма да спре пламъците! А с толкова народ по улиците войниците му ще бъдат приклещени. Единственият им изход ще бъде западната порта, но ако пратим там батальон стрелци през нощта, а ти придвижиш силите си тук, тук и тук… — още злато се плъзна по картата — …ще ги довършим с един удар. Така численото им превъзходство ще се превърне в слабост.
— Но би могъл да отстъпи към пристанищното градче — напомни Мендарк, който вече крачеше напред-назад покрай зъберите.
— Нашият батальон ще го възпре, ако успее да се добере дотам — успокои го Беренет. — Пък и хлуните от кейовете се сражават свирепо, когато някой влезе насила във владенията им.
— Такъв замисъл може и да успее — призна Мендарк и чукна с молив по картата. — Но не ми допада кой знае колко.
— Ход на отчаянието! — намеси се възбудено Талия. — Ако вятърът се обърне, ще изгорим ние, а не те.
— Няма да е по-зле от това, пред което сме изправени сега — натърти Беренет. — Окончателен разгром!
Тя не вярваше на ушите си.
— Опожариш ли лабиринта, ще загинат хиляди. Не, десетки хиляди!
— Жертвата си струва — заяви Беренет. — Ако бъдем победени, което е почти несъмнено в сегашното ни положение, мнозина от тях бездруго ще загинат.
— Мендарк, изумена съм, че си склонен да обмислиш сериозно тази щуротия! — изфуча Талия. — Това е потресаващо предателство към жителите на града.
— Права е — промълви Мендарк.
— Как да служа на глупец, която няма желание за победа?! — възкликна Беренет.
Мендарк вирна глава.
— Ако службата при мен ти тежи, знаеш при кого можеш да отидеш.
Офицерът стисна юмруци с такава сила, че ръцете му затрепериха.
— Проклет да си! Осмеляваш се да се усъмниш във верността ми?!
— Не във верността, а в здравия ти разум.
— Предлагам ти шанс за победа, а ти избираш сигурното поражение.
— Достатъчно! — настръхна и Мендарк. — Не мога да причиня това на своя град.
Беренет събра монетите си, сгъна картата и се отдалечи безмълвно.
— Ти направи единствения верен избор — обади се Талия.
Моливът изпращя в пръстите на Мендарк. Той вдигна глава към нея и присвитите му очи й заприличаха на прозорчета към килия за изтезания.
— Тъй ли? Току-що оставих на произвола на съдбата своя град и своя народ. Може би повече хора ще пострадат, отколкото ако бях прогонил Игър с пожар. И за какво е всичко това?…
Той закрачи покрай зъберите пред погледа на вражеските войници, дори не трепна, когато стрела прониза наметалото му. Талия хукна след него и го дръпна навътре.
Щом се прикриха в близката ниша на стената, тя заговори за друго.
— Може и да си прав, че Огледалото е по-важно от участта на Туркад. Само че то поначало принадлежеше на Тенсор.
Мендарк разтърка лицето си с длани.
— Вярно, но как ще си послужи Тенсор с него? Когато още бяхме приятели и имахме общи цели, се случи веднъж-дваж да си поговорим за стремежите му. Погромът в Шазмак го тласна към отчаянието. Има ли какво да губи? В собствените си очи той е обезчестен.
— Значи е още по-опасен — вметна Талия.
— Накъде ли би са отправил? — промърмори Мендарк след кратко мълчание. — Съгледвачите ми не узнаха нищо. Как да го издирим в тази бъркотия? Само аз стоя на пътя му към окончателното опустошение.
Талия докосна рамото му.
— Щом ти единствен можеш да осъществиш целите на Съвета, а с Туркад е свършено, най-добре е да тръгнем подире му.
— Да, длъжни сме. Но той беше мой приятел от незапомнени времена. Старите връзки се късат трудно.
Изведнъж тя си спомни нещо.
— И Лиан е изчезнал.
— Какво? — Мендарк се отърси от тежкото умуване. — Какво?!
— Когато се опомнихме снощи, Лиан вече не беше в залата.
— Никаква следа ли не откри от него?
— Никаква.
— Той не би зарязал Каран… — Мендарк внезапно се притесни. — Брей, че лошо! Тенсор ли го е отвел? Непременно трябва да знам!
— За какво му е на Тенсор някакъв си летописец?
— И представа нямам.
— Помниш ли вечерта, когато се появи Лиан? Доведе го Лилис, уличното хлапе, което сте изпъдили толкова нехайно.