На един черпак разстояние
- Автор: Морей Ричард
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Вакон
- ISBN: 9789549535723
- Переводчик: Цветелина Лакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «На един черпак разстояние». Краткое содержание книги:
„На един черпак разстояние“ е разказ за тридесетте метра, които отделят новата индийска кухня от традиционната френска – разстояние, което като море разделя различни култури и народи от техните вкусове и желания. Ричард Морей е създал жив и пленителен разказ за семейството, националността, предразсъдъците и неизбежността на съдбата.
Начинанията на баща ми имаха такъв успех, че няколко години след отварянето на „Боливудски нощи“ татко разшири бизнеса с китайски ресторант и истинска дискотека с машини за пушек, с които обаче, за мое голямо неудоволствие, само брат ми Умар имаше право да борави. Използвахме пълноценно земята си, върху която се издигаха китайският ресторант и „Боливудски нощи“ – две заведения с общо 568 места, постоянно заети от бомбайски новобогаташи.
Ресторантите ехтяха от смехове и диско ритми, а сочният аромат на люти чушлета и печена риба във въздуха се смесваше с мириса на бира „Кингфишър“. Татко, когото всички наричаха Големия Абас, беше роден за тази работа. Той по цял ден се разхождаше из владенията си като боливудски продуцент, викаше, раздаваше заповеди, шляпаше немарливите доставчици по вратовете и поздравяваше гостите. Приличаше на шофьор, който постоянно натиска педала за газта.
– Хайде, хайде – не спираше да крещи. – Защо се бавите като баби?
За разлика от баща ми, майка ми беше жизненонеобходимата спирачка – винаги готова да свали татко на земята, като му влее малко здрав разум. Помня как седеше невъзмутимо в една стаичка точно над главния вход на „Боливудски нощи“ и водеше сметките на семейното предприятие.
Над всички нас обаче стояха лешоядите, които се хранеха с трупове в Кулата на тишината – гробището на парсите22 на хълма Малабар.
22 Религиозно-етническа общност в Индия, чиито членове са потомци на ирански бежанци – б. пр.
Още помня тези птици, които кръжаха ли, кръжаха…
Глава 2
Искам да мисля за хубави неща. Когато затворя очи, си представям старата ни кухня, усещам аромата на карамфил и дафинов лист и чувам цвъртенето на кадаи. Газовите котлони и скарите на Бапу се намираха вляво от входа. Често го сварвах да сърба чай с мляко, а четирите основни масали на индийската кухня къкреха под зоркия му поглед. На главата си Бапу носеше висока готварска шапка, с която много се гордееше. Енергични хлебарки с мърдащи антенки пъплеха по подносите със сурови морски дарове и риба, разположени до лакътя на готвача. До върховете на пръстите му пък се намираха купичките с любимите му подправки – чеснова вода, зелен грах, кокосова каша с кашу, пюрета от джинджифил и чили.
Когато ме видеше да стоя на вратата, Бапу ми правеше знак да се приближа. Гледах го как изсипва голяма чиния агнешки мозък в кадаи. Розовата маса цопваше сред цвърчащия лук и лимоновата трева. Малко по-натам къкреше двеста и трийсет литров стоманен котел, пълен с извара със сминдух. Две момчета ритмично разбъркваха млечната маса с дървени бъркалки. Вдясно пък се тълпяха готвачите от Утар Прадеш23. Според баба ми само северняците умеели да готвят добре в тандури – делви, пълни с въглища, от които готвачите вадеха шишчета от мариновани патладжани, пилешко и зелени чушки със скариди. На горния етаж чираците, малко по-големи от самия мен, работеха в помещение, украсено с гирлянди от жълти цветя и ароматни пръчици.
23 Щат в Северна Индия – б. пр.
Работата на тези момчета беше да отделят неизяденото месо, останало по костите на печените пилета, да чистят фасул и да кълцат джинджифил, докато стане на каша. Когато не работеха, чираците пушеха в градината и закачаха момичетата. Тези юноши бяха мои кумири. Прекарах голяма част от детството си в тяхната компания. Седях на табуретка в студената кухня на втория етаж и си бъбрех с тях, а в това време някое от момчетата сръчно разполовяваше шушулки бамя с ножа си и мажеше бялата им вътрешност с люто чили. Надали има нещо по-изтънчено на този свят от черен като въглен юноша от Керала, който реже кориандър – енергичното движение на ножа, ударите му по дъската за рязане и бунтът на стърчащите листа и стъбла, които за миг се превръщат във фина зелена маса. Несравнимо изящество.
Едно от любимите ми занимания през ваканцията беше да придружавам Бапу при сутрешната му обиколка на пазара „Кроуфърд“ в Бомбай. Ходех с него, защото ми купуваше джалеби – сладки, приготвени от ферментирала каша от нахут с брашно, изпържени в много мазнина и напоени със захарен сироп. По време на съвместните ни разходки обаче аз неусетно усвоих най-важното умение за един готвач – изкуството да избираш пресни продукти.