Избраница
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-03-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Избраница». Краткое содержание книги:
Междувременно първата задача на Денил е да се заеме отново с отдавна изоставеното от Върховния повелител Акарин изследване на древното познание за магията. То го повежда на невероятно, и изпълнено с непредвидени опасности, пътешествие към бъдещето - в което го очакват невероятни чудеса и страховити ужаси.
Когато двамата пристъпиха встрани и застанаха до лорд Ярин и Генил, Джерик се обърна към все още усмихващото се момче на края на редицата.
- Нека Регин да излезе напред.
Момчето закрачи уверено към Джерик, но поклонът му беше бърз и небрежен. Докато се повтаряха ритуалните фрази, Ротан наблюдаваше Сония, чудейки се как ли се чувства тя. Девойката вече беше член на Гилдията, а това не беше шега работа.
Тя погледна към момчето от дясната си страна и Ротан проследи погледа й. Генил стоеше с изпънат гръб и лицето му беше пламнало. „Направо ще се пръсне от гордост” - помисли си Ротан. Да получиш наставник, особено на този етап от обучението, беше доказателство за изключителна надареност.
Но малцина вярваха, че същото важи и за Сония. Ротан подозираше, че според повечето магьосници той е избрал да й бъде наставник само за да напомня за ролята си в намирането й. Не биха му повярвали, ако им разкажеше за силата и таланта й. Но скоро сами щяха да узнаят, и тази мисъл го караше да изпитва известно задоволство.
След като Регин и лорд Гарел произнесоха ритуалните думи, те застанаха отляво на Ротан. Момчето хвърляше оценяващи погледи на Сония. Тя или не го забелязваше, или не му обръщаше внимание. Вместо това наблюдаваше внимателно как Джерик викаше останалите ученици за полагането на клетвата. Когато всеки от тях получеше мантиите си, заставаше в редица до наставниците и учениците им.
Когато и последните от учениците застанаха в редицата, лорд Джерик се обърна към всички.
-Вече сте ученици в Гилдията на магьосниците - обяви той. -Нека следващите години бъдат плодотворни за всички вас.
Новоприетите ученици се поклониха в синхрон. Лорд Джерик кимна и тръгна настрани.
-Изказвам приветствията си на новите ученици и им пожелавам дълги години успехи. - Сония подскочи когато гласът на Лорлън прокънтя зад гърба й. - Обявявам церемонията по приемането за закрита.
Из Заседателната зала отекнаха множество гласове. Редиците от облечени с мантии мъже и жени се раздвижиха, сякаш по тях бе преминал силен вятър. Всички наставаха и заслизаха надолу, изпълвайки залата с тракането на обувки. Когато учениците осъзнаха, че формалностите са приключили, се пръснаха във всички посоки. Някои се понесоха към родителите си, други проучваха вързопите в ръцете си или оглеждаха внезапното оживление наоколо. Големите врати в дъното на Заседателната зала бавно започнаха да се отварят.
Сония се обърна към Ротан и го погледна.
- Е, това е. Вече съм ученичка.
Той се усмихна.
- Доволна ли си, че всичко приключи?
Тя сви рамене.
-Имам усещането, че тепърва започва. - Погледът й се плъзна над рамото му. - Ето я и твоята сянка.
Ротан се обърна и видя приближаващия се Денил.
- Добре дошла в Гилдията, Сония.
- Благодаря, посланик Денил - отговори Сония, покланяйки се.
Денил се засмя.
- Още не, Сония. Още не.
Ротан усети нечий поглед и се обърна. До него стоеше Директорът.
- Лорд Ротан - каза Джерик и се усмихна в отговор на поклона на Сония.
- Да? - отвърна Ротан.
- Ще се премести ли Сония в Жилищните помещения на учениците? Чак сега се сетих да ви питам.
Ротан поклати глава.
- Тя ще остане с мен. Имам достатъчно място за нея в покоите ми.
Джерик вдигна вежди.
- Разбирам. Ще кажа на лорд Аринд. Извинете ме.
Ротан видя как възрастният мъж се приближи към слаб магьосник с хлътнали бузи и му каза нещо. Лорд Аринд се намръщи и погледна към Сония.
- И какво следва сега? - попита Сония.
Ротан кимна към вързопа в ръцете й.
- Сега ще видим дали тези мантии ти стават. - Той погледна към Денил. - И мисля, че имаме повод за малко тържество. Ще дойдеш ли с нас?
Денил се усмихна.
- Не бих го пропуснал.
Глава 2
Първият ден
Денил стоеше до каретата и слънцето напичаше гърба му. Той използва магия, за да вдигне първия от сандъците си на покрива. Когато качи и втория до него, въздъхна и поклати глава.
-Подозирам, че ще съжалявам, че съм взел толкова много багаж - промърмори той. - Въпреки че продължавам да мисля за нещата, които ми се искаше да взема, но не взех.
-Сигурен съм, че в Капия ще можеш да си купиш всичко, от което се нуждаеш - каза Ротан. - Лорлън определено е бил щедър при отпускането на средства.
-Да, това беше приятна изненада - ухили се Денил. - Може би си прав за причините да ме изпрати далеч.
Ротан вдигна вежди.
-Трябва да му е ясно, че не е достатъчно да те прати в друга държава, за да те предпази от неприятности.