Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Онзи, който е на остров Дракон.
— Възможно ли е изобщо подобно нещо?
— Ние можем да го направим — отвърна Гордън.
— И по всичко личи, че онези на Дракон също го могат.
Руският президент гледаше с ужас как мигащата точка на екрана се носи обратно към мястото на изстрелването си.
Операторът на конзолата до него заговори напрегнато в микрофона си:
— Ракетен контрол Омск, слушайте! Връща се към вас!… Не, виждаме я! Подайте команда за самоунищожение… Как така не отговаря…?
Секунда по-късно мигащата светлина достигна началната си точка и връзката с Омск прекъсна.
Последвалото ужасено мълчание бе нарушено от оператора на съседната конзола.
— Господин президент, имаме сигнал от остров Дракон.
— Изкарай го на монитора — нареди руският президент.
Големият екран оживя. На него се появи мъж, обърнат към обектива, с кичозни слънчеви очила като на Елвис Пресли и камуфлажна арктическа канадка.
Качулката на канадката покриваше главата му. В комбинация с очилата това означаваше, че от лицето му се виждаха единствено носът и брадичката, но дори тези малки части бяха характерни — от лявото ухо надолу по челюстта се спускаше ужасна ивица изгорена от киселина кожа. Мъжът приличаше повече на побъркана рок звезда, отколкото на терорист.
— Добро утро, господин президент — спокойно каза мъжът на безупречен руски. — Бих могъл да ви кажа името си, но какъв е смисълът? Наричайте ме Господаря на анархията, Генерала на Армията на крадците, Императора на унищожението, Херцога на разрухата, както ви се хареса. Моята славна свирепа армия, моята Армия на крадците, този съюз на вбесените, гладуващите, обезправените и бедните, надига глава. Тя е кучето, умиращо от глад пред портата на господаря, което вече няма да гладува. Сега е време вие, господарите, да си понесете отговорността. Аз съм инструментът на тази разплата.
— Моята армия от прокудени държи малкия ви гаден остров и смятаме да използваме ужасното му оръжие. Както несъмнено знаете, мога да засека и осуетя всеки удар, насочен срещу мен. Насочващите системи на ракетите ви са груби и лесни за овладяване. Можете да сте сигурни, че следващата изстреляна срещу мен ракета ще бъде пренасочена не към силоза й, а към най-близкия по-голям град. Същото се отнася за всяка друга страна, която се осмели да стреля срещу мен. И изобщо не помисляйте да пратите бомбардировач или антитерористични части. Ще засека и сваля всеки летателен апарат, който се доближи на осемстотин километра от остров Дракон. — Замълча за миг. — Господин президент, и двамата знаем за оръжието, с което разполагам. Вместо да си губите времето да изстрелвате ракети срещу мен, извикайте свещеник и потърсете мир с вашия господ. Така ще оползотворите по-добре безценните няколко часа, които ви остават. Да живее анархията!
Екранът потъмня.
Ситуационна зала на Белия дом
Президентът тресна телефона. Току-що бе разговарял с руския си колега.
— За подход по въздуха не може да става и дума, а руснаците не разполагат с отряди, способни да стигнат за пет часа до Дракон по вода — каза той. — А ние? Имаме ли някакви части в района? Някой, който е достатъчно близо, за да стигне дотам незабелязано, по вода или под леда, в рамките на пет часа, и да не допусне използването на оръжието?
— Съжалявам, сър. Военновъздушните сили нямат подобни части в района — каза представителят на ВВС.
— Нито ние, сър — поклати глава генералът от Сухопътните сили.
— Ние имаме, сър — каза представителят на ВМС. — Отряд тюлени в подводница на около седемдесет морски мили североизточно от острова. Айра Баркър и момчетата му. Провеждат учение в арктически условия. Яки, наблизо и напълно екипирани. Могат да стигнат дотам за около три часа.
— Обадете им се — нареди президентът. — Обадете им се веднага и им кажете да действат. Да саботират, извадят от строя или унищожат всичко или всеки, но да не позволят задействането на онова устройство. И докато пътуват към Дракон, изпратете по-голям отряд, който да стигне по-късно, ако тюлените успеят някак да забавят всичко това.
Представителят на Морската пехота се беше дръпнал в ъгъла и говореше по кодиран телефон. Прекъсна връзката и се обърна към президента.
— Сър. Има също… ами…
— Какво? Какво?!
— Разполагам с малък екип, който прави изпитания там, на лагер върху леда на около сто и шейсет километра от острова. Няколко морски пехотинци, човек от Агенцията за изследователски проекти към Министерството на отбраната и неколцина цивилни изпълнители, които изпробват ново оборудване в екстремни климатични условия. Не е точно щурмови екип, но все пак е нещо, пък и са наблизо.