Кръвно отмъщение

— Има си хас — измърмори Грязнов.

— Само тихо — казах аз. — Досега работеше с пистолет, но почеркът си е почерк. Искам да проверя дали моите умници ще могат да го установят.

— Кой е това в крайна сметка бе? — нетърпеливо попита Шура.

— Можете да докладвате на началството, Шура Ивановна — казах аз. — Личността на престъпника е установена. Това е небезизвестният Бейби.

— Аха — успя само да каже тя.

— Все пак това не са наши клиенти — каза Грязнов, клатейки глава. — С тях трябва да се занимават от контраразузнаването. Интересите им са само политически!

— Александра Ивановна, потвърди — казах аз и взех от Грязнов протокола за оглед на местопроизшествието. — Току-що казах същото. Извинете ме за момент.

Лариса и Серьожа, естествено, бяха тук и разпитваха лицата, които бяха в течение за довеждането на Стукалов. Освободих ги от това задължение, като ги задължих в минимални срокове да идентифицират престъпника по тяхната компютърна схема. Вероятно в предложението ми имаше момент на предизвикателство, защото Лариса се подсмихна.

— Да — казах аз. — Някои обстоятелства позволяват да бъде хвърлена светлина върху проблема, но бих искал да знам отговора на вашия телевизор.

— Ще бъде изпълнено — сухо каза Серьожа, но Лара не издържа и каза:

— Няма място за съмнение, Александър Борисович. Това е Бейби.

— Ще ви представим пълен отчет — прекъсна я Серьожа, взимайки от мен купа протоколи от разпитите на свидетелите. — Още тази вечер.

— Действай — казах аз вече без ентусиазъм.

Спешното заседание при генералния се състоя около четири часа следобед. Отивах на него с лека душа, защото герой на деня предстоеше да бъде прокурорът на Москва, а аз имах коз: вече почти знаех убиеца. Така и стана, около столичния прокурор се събраха тъмни облаци, а моето съобщение за Бейби прозвуча, като че ли вече сме го заловили. Въпреки това и аз си го отнесох — за пасивно водене на делото и липса на ясен план за следствени мероприятия, а също и защото по недоглеждане бях допуснал конвоирането на подследствения на безсмислен разпит, завършил със смъртта му. Усетих върху себе си внимателния поглед на Меркулов (това беше условен знак) и решително станах.

— Тогава трябва да направя изявление — казах аз, като неочаквано уплаших генералния прокурор.

— Какво значи това, Турецки? — попита той. — Какво изявление? Недоволен ли сте от нещо, или не ви задоволяват условията на работа? Може би искате да ви преместим в друга сфера на работа?

— Струва ми се — започнах аз, — вече за никого не е тайна, че става дума за грандиозна политическа провокация. Винаги съм бил далече от политиката и затова няма да мога да определя кои течения се борят, но че в делото са замесени интересите на властта, е безспорен факт. За разследването на подобни дела вече не ми стигат възможностите на федералната прокуратура, трябва да се обединят усилията на най-различни служби. В частност, необходимо ни е да проникнем в тайните на службите за сигурност. Не може да се задоволяваме да работим с доброжелатели, трябват ни официални форми на сътрудничество. Моля, този въпрос да бъде поставен пред правителствените кръгове. Епохата на Големия брат, така ми се струва, си отиде безвъзвратно и службите за сигурност са длъжни да отговарят на въпросите на прокуратурата също толкова обстойно, колкото и всички останали ведомства и обикновените граждани.