Невидимия [bg]

Бутилката с уиски на Райм се появи в другата му ръка. Убиецът отпи глътка от течността и вдигна горящия пръст пред устата си; Райм потрепна, Фокусника обаче се усмихна, обърна се настрани и избълва пламък към тавана.

Райм хвърли поглед към единия ъгъл на стаята, Фокусника се засмя:

— Димен детектор? Досетих се за това. Батерията му се е изтощила.

Той избълва нов пламък към тавана и остави бутилката.

Неочаквано в ръката му се появи бяла кърпичка. Той я размаха пред носа на Райм. Беше напоена с бензин. Очите и носът на Райм го заболяха от силните изпарения, Фокусника усука кърпичката, разтвори горнището на пижамата на паралитика и я уви около врата му.

Сетне се приближи до вратата, дръпна резето и отвори. Надникна навън.

Райм усети друга миризма. Какво беше? Силен аромат… О, уискито. Убиецът сигурно беше оставил бутилката отворена.

Скоро обаче ароматът на уиски стана по-силен от миризмата на бензин. Сега Райм разбра какво става. Убиецът беше разлял уиски около леглото, Фокусника щракна с пръсти и от ръката му към локвата от алкохолното питие изхвърча бяла искра.

Течността се запали и по пода плъзнаха синкави пламъци. Скоро те се пренесоха върху купчината списания до леглото и един кашон. Един от плетените столове също пламна.

Скоро пламъците щяха да запълзят по завивките към тялото му, но той щеше да усети болка едва когато достигнат врата и лицето му. Райм погледна към Фокусника, но него вече го нямаше. Вратата беше затворена. Димът щипеше очите и носа на Райм. Огънят се приближаваше, кутиите и книгите пламваха една след друга, компактдисковете се топяха.

След по-малко от минута пламъците затанцуваха по завивките в краката на Райм.