Профил на убиец [bg]

23.

Стан Рафърти спря на „Шел“ срещу ярко осветената бензиностанция на „Ексон“, където зареждаше жълтият пикап. Натисна клаксона, ала отвътре не излезе никой. Вятърът развяваше червено-зелените найлонови знаменца. Пет-шест кокошки кълвяха в тревата край сградата. В тоалетната сигурно живееха свине, а в храсталаците пасеше крава.

Така бе във Флорида. Излизаш на километър от Маями и все едно си във Форт Блосъм, Джорджия или в някоя затънтена дупка в Алабама. През последните осемнадесет часа по всички радиостанции пускаха само сълзливи мелодии или пък някой идиот проповедник сипеше огън и жупел в греховния мрак на радиосвета.

Стан върна на заден и спря до маркуча с въздух. Трябваше още два пъти да натисне клаксона, преди един блед червенокос дебелак да отвори вратата на офиса и да се затътри към отворения му прозорец. Всяка негова стъпка предизвикваше сеизмични вълни.

Лявата му буза бе подута и от ъгълчето на устата му се стичаше кафява слюнка. Сигурно цяла нощ беше зяпал голи снимки в новия брой на „Барнярд Мънтли“, помисли си Стан.

Той допи еднолитровата бутилка кока-кола и хвърли бутилката на пода. Беше изпил три и на задната седалка имаше още четири. Бе ги купил на предишната бензиностанция. Обезболяващи за проклетия му крак. Не помагаха много.

Дебелият селяндур дойде до прозореца и се наведе.

— След седем часа няма пълно обслужване. Ще трябва сам да си налеете.

Стан погледна дигиталния часовник на таблото.

— Още е седем без десет.

— Моят часовник показва друго. А тук се движим по моя часовник.

Дебелакът носеше шапка, гащеризон и оранжева фланелка, от която Стан мигновено получи главоболие.

— Господи, приятел, кракът ми е счупен — каза той и потупа белия гипс. — Направи ми услуга.