Лейди Полунощ [bg]

Не поглеждай надолу.

Откакто Ема се помнеше, гласът в главата й, помагащ й да се справи с паниката, бе гласът на Джулс. Чу го и сега, докато сваляше ръце, мушвайки пръсти между два камъка. Спусна се надолу, първо само с няколко сантиметра, а после по-надалеч, докато не откри нова опора за краката си. Отново чу гласа на Джулс: Катериш се по скалите в парка „Лео Карило". Само няколко стъпки те делят от мекия пясък. Няма никаква опасност.

Вятърът навяваше косата в лицето й. Тя завъртя глава, за да я отметне от очите си и видя, че минава покрай някакъв прозорец. Иззад завесите струеше мека светлина. Стаята на Кристина може би?

Винаги ли се отнасяш толкова небрежно към собствената си безопасност?

- Дори повече след Тъмната война...

Трябва да беше преодоляла половината разстояние, предположи, когато погледна към отдалечаващия се покрив над себе си. Вече се движеше по-бързо, пръстите на ръцете и краката й по-лесно откриваха опора. Мазилката между камъните й помагаше, не позволяваше на влажните й от пот ръце да се подхлъзнат, докато ту се вкопчваха в стената, ту я пускаха, ту се вкопчваха, ту пускаха, а тялото й се притискаше плътно в нея. Най-сетне посегна с крак надолу и напипа твърда земя.

Пусна се и се приземи, вдигайки облаче от пясък. Намираха се от източната страна на Института, която гледаше към градината, малкия паркинг и пустинята зад тях.

Естествено, Марк вече беше там, облян в лунна светлина, от която изглеждаше като част от пустинята, причудлив силует, изваян от непознат блед камък. Ема дишаше тежко, докато се отдръпваше от стената, ала то беше от въодушевление. Сърцето й се блъскаше в гърдите, кръвта бучеше във вените й; усещаше соления вятър в устата си.

Марк се дръпна назад, напъхал ръце в джобовете си.

- Ела с мен - прошепна и като обърна гръб на Института, пое към пясъка и шубраците на пустинята.

- Почакай - повика го Ема. Марк спря и я погледна през рамо. - Оръжия. И обувки.

Тя отиде при колата и с помощта на една руна за отваряне отключи багажника, пълен с бойно облекло и оръжия. Порови из тях и откри колан и чифт ботуши. Сложи си колана, втъкна няколко ками в него, взе още няколко резервни и нахлузи ботушите.

За щастие, в бързината да се приберат от къщата на Малкълм, беше оставила Кортана в багажника. Окачи го на гърба си и побърза да се върне при Марк, който прие безмълвно една серафимска кама и два ножа и й даде знак да го последва.

Зад ниската стена до паркинга се намираше каменната градина, обикновено спокойно място, в което растяха кактуси и тук-там се издигаха гипсови статуи на класически герои. Артър бе накарал да му ги изпратят от Англия, когато се бе нанесъл в Института, и те се открояваха причудливо между кактусите.