![Последната миля [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/3/poslednata-milya-bg-download.jpg)
Последната миля [bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Еймъс Декър #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ОБСИДИАН
- ISBN: 978-954-769-431-6
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната миля [bg]». Краткое содержание книги:
— Оправдателната присъда е отменена. Затова сме тук.
— Не могат да го направят — каза Оливър.
Инспекторът й връчи някакви документи.
— Ето съдебната заповед по случая. Да вървим, господин Марс.
Полицаите го поведоха към изхода, а Оливър извика след него:
— Ще се видим в участъка, Мелвин! — После седна и зачете първата страница на документа.
— Какво пише? — поинтересува се Джеймисън и се надигна от мястото си.
Погледът на Оливър пробяга набързо по листа и лицето й пребледня. Тя се вторачи в Декър, който въздъхна тихо и каза:
— Не вярвах, че ще го направят.
— Какво да направят? — попита остро Джеймисън.
— Знаел си? — възкликна Оливър.
— Подозирах.
— Ще ми каже ли някой какво става? — попита Девънпорт, която бе застанала до Джеймисън.
Декър обясни:
— Разследването ни показа, че е напълно възможно някой да е платил на Реджина Монтгомъри, а тя на свой ред да е убедила Чарлс да признае за убийствата на Рой и Лусинда. Самопризнанията на Чарлс са единствената причина Мелвин да излезе на свобода и присъдата му да бъде отменена. — Той погледна Оливър и попита: — Прав ли съм?
Тя кимна, но не каза нито дума.
— О, боже! — възкликна Джеймисън.
— Това означава… — започна Девънпорт.
— Това означава — прекъсна я Декър, — че щатът Тексас продължава да смята Мелвин за убиец. В резултат на това оправдателната му присъда е отменена.
— Как са разбрали за нашите открития? — попита Джеймисън.
— От Тексас са изпратили свои хора в Алабама, които да разследват случая „Монтгомъри“ — обясни Декър. — А ние разказахме за нашите открития и подозрения на властите в Алабама. Те вероятно са ги споделили с колегите от Тексас.
— Но Мелвин няма нищо общо с лъжите на Монтгомъри — възрази Джеймисън.
— Това е без значение от правна гледна точка — обясни Оливър. — Все едно нищо не се е променило. Ако няма признание или то бъде прието за невалидно, в сила влиза първоначалната присъда. Ако Монтгомъри е излъгал, показанията му нямат сила.
Джеймисън се обърна ужасена към Декър.
— Излиза, че в резултат от нашите усилия Мелвин ще се върне в затвора, където може да бъде екзекутиран?
Декър не отговори, а извади телефона си и тръгна към изхода, откъдето преди минути бе минал Марс на път към затвора. Набра един номер, докато следеше с поглед как полицаите потеглят заедно с Марс. Телефонът иззвъня два пъти, преди да му отговорят.
— Агент Богарт, обажда се Декър. Няма да се обидя, ако ми кажеш да вървя по дяволите, но трябва да те помоля за голяма услуга…
38
— Моля, станете! — извика едрият пристав.
Всички в съдебната зала се изправиха на крака, включително единственият сред тях, който бе с белезници.
Съдия Матюс, съсухрен мъж с оредяла коса и изпъкнала адамова ябълка, отвори вратата зад съдебната маса, изкачи стъпалата към подиума и зае мястото си.
— Седнете! — нареди приставът.
Мери Оливър беше от едната страна на Марс. Декър, облечен в костюма, който бе купил с помощта на Джеймисън, седеше от другата му страна.
Щатският прокурор беше на петдесет и няколко, с рехав кичур побеляла коса, която не покриваше розовото му теме. Яката на ризата му бе твърда като мукава от прекомерно колосване и това като че ли се отразяваше на настроението му. Пред себе си на масата на обвинението бе поставил папка с надпис Марс, Мелвин. Прокурорът движеше безмълвно устни, сякаш репетираше речта си пред съда.
На втория ред в залата седяха Девънпорт и Джеймисън. Сред присъстващите имаше доста репортери, тъй като новината за ареста на Марс вече се бе разчула. Имаше и няколко десетки местни жители, които зяпаха наоколо с любопитство.
Съдията огледа масите на защитата и обвинението, покашля се и каза:
— Съдебното заседание се свиква по молба на защитата, затова ще дадем думата първо на адвоката на обвиняемия.
Оливър стана, приглади сакото на костюма си и оправи маншетите на блузата си.
— Ваша чест, действията на щата по това дело могат да бъдат обобщени по следния начин: властите в Тексас обвиниха несправедливо моя клиент, господин Марс, хвърлиха го в затвора за повече от двайсет години и едва не го екзекутираха, преди да получат доказателства за неговата невинност и да открият, че са допуснали грешка. Впоследствие същите власти освободиха господин Марс, отмениха присъдата му и приеха да му изплатят обезщетение от двайсет и пет хиляди долара. — Тя си пое дъх и продължи пледоарията си, изпълнена с искрено възмущение: — Сега, малко след като върнаха свободата на моя клиент, те отмениха едностранно оправдателната присъда, отнеха свободата му и го поставиха под арест. Затова той седи тук, пред нас, окован в белезници. Всичко това е било извършено без съответните съдебни процедури и без присъствието на адвокат, а това лишава моя клиент от справедлив процес. Ето защо подадох молба до съда във връзка с нарушените му права, тъй като е очевидно, че щатът Тексас е задържал клиента ми напълно незаконно. Затова настоявам за незабавното му освобождаване. Настоявам освен това съдът да потвърди отмяната на присъдата и изплащането на компенсация на Мелвин Марс.