Йерусалимска загадка [bg]

Шимон се обърна към мен.

— Ще се изненадаш да разбереш как се опитват да ни отнемат историческата легитимност, да омаловажат колко дълго евреите са живели тук или да твърдят, че едно време сме били различни в сравнение с хората, които сме сега. Лъжите ще те удивят. — Той пак се наведе близо към мен. — Цялата тази лудост около едно писмо ми изглежда като опит да се разбунят духовете в арабския свят. Как така подобна находка не е била публикувана преди? И как подобен документ е оцелял? Не, не, това е фалшификат. Трябва да е. За такива неща си има дълга, зла традиция.

— Как тълкуват това палестинците?

Той наведе глава. Впери поглед в масата.

— В Рамала и Наблус има празненства. Говори се за военен поход към Йерусалим.

Отпих от пластмасовата бутилка с вода, която си бях поръчал с кафето. Дали всички тези неприятности бяха предизвикани от ръкописа, който с Изабел открихме под „Света София“ в Истанбул?

— Знам откъде е дошло писмото — заявих.

Разказах му за находката, на която бяхме попаднали в подземен тунел в старата част на Истанбул.

— Пак може да е фалшиво — изтъкна той. — Или пък Сюзън Хънтър може да извърта превода, ако някой й извива ръцете. — Той направи жест във въздуха, сякаш изстискваше мокър парцал.

— Само дано не извиват ръцете на Изабел — казах.

— Дано — повтори Шимон. Сложи ръка на челото си и я задържа там. — Знаеш ли, не вярвам, че там са открили стая, пълна с документи от епохата на Пилат Понтийски. — Той посочи зад рамото си. — Прекалено добре звучи, за да е вярно.

— Изглеждаха ми доста автентично.

— Именно че „изглеждаха“ — правилно се изрази. Не е нужно да си гений, за да прокопаеш тунел под сградата. — Той размаха ръка пред себе си. — А после да го натъпче догоре с фалшиви документи. Имаш ли представа колко ще струва всичко това в изследователски субсидии?

Поклатих глава, погледнах зад рамото на Шимон. В задния край на кафенето все още течеше оживен разговор.

— И все пак всичко може да е измама. Няма да е новост в този град. — Той удари с длан по масата и прошепна: — Насочи телефона си към вратата. Направи няколко снимки, но без да обръщаш глава.

Телефонът ми беше на масата. Сложих ръка върху него, обърнах го на страничния му ръб и го насочих към целта. Преместих го така, че на екрана да видя вратата. Навън стоеше едър мъж с бяла брада и коса. Беше пастор Стевсън. Той гледаше надолу по улицата. Натиснах копчето за запис.

Имаше ли друг изход от това място? Погледнах към задния край на кафенето. Точно тогава жената с русата коса мина съвсем близо до мен и се отправи към входа на заведението.

Тогава се сетих за пистолета на Шимон. Можеше да ни се наложи да го използваме, за да избягаме.