Погребани тайни [bg]

Шектър замълча.

— Наистина ли струва повече от два човешки живота? — попитах аз.

— И представа си нямате!

— Защо не ме просветлите?

— Тя струва много, много повече. Струва колкото живота на един милион американци, загинали, за да защитят страната си, но смятам, че вие вече знаете това. Нали заради това напуснахте Министерството на отбраната?

— Напуснах заради някои различия.

— Различия с генерал Худ, вашият шеф.

Кимнах.

— Тъй като сте отказали да прекратите разследване, за което изрично ви е било наредено да спрете. Разследване, което би предупредило хора, които не са подозирали, че са мишени на най-голямото проучване за корупция в историята.

— Нима? — саркастично попитах аз. — Тогава никой не спомена това.

— Не е било възможно, не и тогава. Сега обаче се налага да разчитаме на дискретността, преценката и патриотизма ви. Знам, че можем.

— Нищо не знаете за мен — заявих аз.

— Знам много за вас. Знам всичко за забележителния начин, по който сте служили на тази страна. Не само на бойното поле, но и чрез секретната ви работа в Министерството на отбраната. Генера Худ твърди, че вероятно сте най-умният и със сигурност най-блестящият служител, с когото е имал късмета да работи.

— Поласкан съм — кисело вметнах аз. — И защо се заинтересувахте от досието ми в армията?

Той скръсти ръце, наведе се напред и разпалено каза:

— Защото ако вие отговаряхте за сигурността на Маршъл, това никога нямаше да се случи.

— Няма гаранции за това.

— Отлично знаете, че съм прав. Необикновено талантлив сте. Да, разбира се, че разполагам с досието ви. Да, разбира се, че съм ви проучил.

— Защо? — попитах аз.

Той мълча десет-петнайсет секунди.

— Сигурен съм, че знаете за онези 2,6 трилиона долара, чиято „липса“ откри един финансов ревизор в Пентагона преди няколко години?

Кимнах. Бях чел за това, а после го обсъждах с приятели. Медиите не му обърнаха вниманието, което очаквах — може би американците бяха привикнали с корупцията, но все пак не сме Сомалия. Може би такава сума беше твърде голяма, за да си я представи човек.

— Така става, когато правителствена агенция има бюджет от седемстотин и петдесет милиарда долара и почти никакъв вътрешен контрол — каза той.

— Парите така и не се намериха, нали?

Той сви рамене.

— Това не ме засяга, а и сега става дума за друго. Казвам само, че Пентагонът е черна дупка. Всички в разузнаването го знаят.

— Вие откъде знаете? Не сте вътрешен човек.

Той наклони глава на една страна.

— Зависи как точно разбирате този термин. Половин век работа с ЦРУ доказва обратното.

— Значи „Батън и Шектър“ е фасада на ЦРУ?

Той поклати глава.

— На ЦРУ? Моля ви! Забелязвали ли сте колко надолу в списъка с важните организации се намират в днешно време? Малко след Бюрото по трудова статистика. В миналото ЦРУ управляваше шпионската общност, а днес се отчита на директора на националното разузнаване, колянната кост е свързана с бедрената кост…