Обсебена от теб

– Не ме гледай така – измърмори тя.

– Как? – Хвърлих ѝ бърз поглед, възхитен колко красива изглеждаше в лятната си бяла рокля с презрамки. Вечерта беше гореща и задушна, но тя изглеждаше ефирна и свежа. Исках да сваля всичките си дрехи и да се притисна към нея, да се охладя малко, преди да разгорещя нещата.

– Сякаш съм бомба със закъснител, която всеки момент ще избухне! – Тя скръсти ръце. – Не се държа неразумно.

– Ангелче, това не е начинът, по който те гледам.

– И не се опитвай да ме разсееш със секс – сряза ме тя със стиснати зъби. – Или няма да ти пусна цяла седмица!

Аз също скръстих ръце.

– Вече говорихме за отправянето на подобни ултиматуми. Можеш да ми злобееш колкото си искаш, Ева, но ще те имам, когато пожелая. Точка по въпроса.

– Без значение дали аз те желая?

– Каза съпругата, която се подмокря, докато ме гледа как карам шибана кола – контрирах.

Очите ѝ се присвиха.

– Замислям се да те зарежа тук, край пътя.

Очевидно не се справях със ситуацията както трябва. Така че смених тактиката, заемайки отбранителна позиция.

– Ти също не ми казваш всичко – защитих се. – Ами Клайн? Напълно ли е спрял да общува с теб след Сан Диего?

Бях задържал този въпрос в себе си целия уикенд, докато се чудех какво ще направи Клайн с Ева.

Разкъсвах се по отношение на това как исках да процедира. Ако ѝ кажеше за записа, който вече не притежаваше, това щеше да я нарани, но и да я доближи повече към мен. Ако си тръгнеше за нейно добро, щеше да покаже, че изпитва по-дълбоки чувства към нея, отколкото на мен ми беше комфортно. Мразех това, че я искаше, но се страхувах, че може би наистина я обичаше.

Тя ахна:

– О, господи. Пак ли си ровил в телефона ми?

– Не. – Отговорът ми беше бърз и решителен. – Знам какво ти е мнението за това.

Следях всяко нейно движение, знаех къде се намира и с кого е във всеки един момент от деня, но тя твърдо беше ограничила достъпа ми до телефона си и аз уважавах това, въпреки че ме подлудяваше.

Ева ме изгледа изпитателно за момент, но явно видя искреността по лицето ми.

– Да, Брет ми изпрати няколко съобщения. Щях да говоря с теб за това, така че изобщо не се опитвай да кажеш, че е същото. Имах категоричното намерение да ти кажа. Ти въобще не смяташе да ми кажеш.

Една кола профуча по пътя и ме накара да се притесня за безопасността на Ева.

– Влизай и карай. Ще говорим в колата.

Изчаках да се покатери на седалката и затворих вратата след нея. Докато аз се настаня на мястото до шофьора, тя беше нагласила огледалата и седалката така, че да ѝ пасват, и включи колата на скорост.