Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

През този период се чувствах по-добре, може би защото се уморявах до смърт от работа и бях твърде зает, за да се срещам със своя терапевт. Но постепенно открих, че се бях изнервил повече от всякога. — Той се усмихна. — Сине, какво мислиш за цивилните?

— Ние не говорим на един и същ език с тях. Това е всичко.

— Очевидно е така. Спомняш ли си мадам Рутман? Бях няколко дни в отпуск, след като завърших курса на обучението, и се прибрах вксъщи. Видях някои от нашите стари приятели, казах им сбогом — и тя беше сред тях. Бърбореше за щяло и нещяло през цялото време и накрая ми каза: „Ти наистина ли ни напускаш? Ако стигнеш Фарауей, потърси скъпите ми приятели Регатос и им предай много поздрави от мен.“

Отвърнах й, колкото се може по-деликатно, че това едва ли ще бъде възможно, тъй като Арахнидите са окупирали Фарауей. Думите си ни най-малко не я развълнуваха. Тя възкликна лекомислено: „О, няма да имаш затруднения! Моите познати Регатос са цивилни!“ — На това място долових злъч в гласа на баща ми. — Но моят разказ продължава. Казах ти, че ставах все по-депресиран. Смъртта на майка ти ме освободи от задръжките ми… и колкото повече времето ни разделяше, аз проумявах как трябваше да постъпя. Предадох делата си на Моралес…

— Старецът Моралес? Той ще може ли да се справи?

— Да. Длъжен е. Много от нас сега вършат неща, които не са предполагали, че умеят. Предадох му едно порядъчно количество стока — ти знаеш пословицата за стария вол, който разделил зърното; и аз разпределих остатъка, като завещах половината на Дъщерите на Милосърдието, а другата половината на теб, когато поискаш да се върнеш у дома и да я вземеш, ако пожелаеш да се захванеш с нашия бизнес и да го възродиш отново. Няма значение. Важното е, че най-сетне бях разбрал какво не беше наред с мен. — Той замълча, после прошепна съвсем тихо: — Трябваше да осъществя един акт на доверие към себе си. Трябваше да си докажа, че съм мъж. Не само произвеждащо-и-консумиращо икономическо животно… а мъж.