Полетът на дракона

— Но защо?

— Не „защо“ — поправи я той тайнствено. — „Кога“. Някъде в ума му помръдваше някаква безформена идея. Той се опита да я изчовърка на светло, където можеше да я разнищва. Мнемет го предупреди, че Ф’нор влиза в пещерата.

— Какво става с теб? — попита Ф’лар своя полубрат. Ф’нор кашляше задавено и плюеше. Лицето му се беше зачервило от усилието.

— Прах… — изхърка той, тупайки гърдите и ръкавите си с ездаческите ръкавици. — Пълно с прах, но няма Нишки. — той описа широка дъга с ръка, мърдайки пръсти описателно. След това изтупа тесните си уерови панталони, пуфтейки при вида на облаците черен прах, който се отделяше.

Ф’лар усети всеки мускул в тялото му да се напряга, докато гледаше как прахът се сляга на пода.

— Откъде пристигаш толкова прашен? — запита той.

Ф’нор го изгледа изненадано.

— Патрулът за наблюдение на времето над Тилек. Напоследък целият север е изтормозен от прашни бури. Но сега идвам за… — Той спря насред думата, стреснат от напрегнатата неподвижност на Ф’лар, и запита с озадачен глас:

— Какво толкова значи този прах?

Ф’лар се завъртя на ток и хукна по стълбите към Стаята на Записите. Лесса тичаше по петите му. Ф’нор ги последва със закъснение.

— Тилек, казваш? — изстреля Ф’лар към заместника си по ято и бързо разчисти масата от боклуците, за да постави на нея четири карти. — От колко време продължават тези бури? И защо не си рапортувал за тях досега?

— Да рапортувам за прашни бури? Ти искаше да бъдеш известяван за топли въздушни маси.

— От колко време продължават тези прашни бури? — Гласът на Ф’лар пукаше.

— Около седмица.

— Колко точно?

— Преди шест дни първата буря беше забелязана в Горен Тилек. Съобщават за тях от Битра, Горен Телгар, Кром и Високите склонове — рапортува Ф’нор напрегнато.

Той погледна с надежда към Лесса, но тя също гледаше в четирите необикновени карти. Той се опита да види защо върху континентите на Перн са наложени хоризонтални и вертикални ивици, но смисълът им остана неясен за него.

Ф’лар бързо нахвърляше бележки, бутвайки настрана първо една, а после и друга карта.

— Твърде заети, за да мислят бързо, да виждат ясно, да разбират — изръмжа Водачът на Уейра сам на себе си, хвърляйки ядосано стилото настрана.

— Ти наистина спомена само топлите въздушни маси — чу се Ф’нор да казва стеснително, осъзнавайки, че по някакъв начин е объркал своя Водач на Уейра.

Ф’лар разтърси глава нетърпеливо.

— Грешката не е твоя, Ф’нор. Моя е. Трябваше да те попитам. Знаех, че имаме късмет че времето се задържа толкова студено. — Той постави длани на раменете на Ф’нор, гледайки го право в очите. — Нишките са падали — съобщи той тежко. — Падали са в студения въздух и са замръзвали на частици, за да бъдат разнесени от вятъра — Ф’лар имитира мърдането на пръсти на Ф’нор — като черен прах.

— Ронещ се прах, черен прах — цитира Лесса. — В „Баладата за полета на Морета“ целият припев е за черния прах.