Шпионинът
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът». Краткое содержание книги:
Докато бе в присъствието на майора, главатарят на бандата чувстваше неудобството, което порокът изпитва в присъствието на добродетелта, но след като излезе от къщата той изведнъж се почувства незащитен от по-мекия му характер. Капитан Лоутън гледаше мрачно, което често заблуждаваше тези, които не го познават отблизо и за него се говореше, че когато се смее със сигурност се готви да накаже. Главатарят се приближи до него и заговори тихо:
— Винаги е добре човек да може да различи приятелите от враговете си.
На тези думи капитанът отговори само с някакъв звук, който другият изтълкува като съгласие.
— Предполагам, че Вашингтон има добро мнение за майор Дънуди? — гласът издаваше повече съмнение, отколкото въпрос.
— Някои хора смятат така, да.
— Много от приятелите на Конгреса на тази страна искат конницата да се командва от някой друг. Поне аз, ако имах подкрепата на войската, можех да свърша много неща за каузата, в сравнение с които залавянето на търговеца е дреболия.
— Така ли? Например?
— Можем да печелим не само ние, но и офицерът, който ни покрива — каза мародерът с многозначителен тон.
— Как? — попита Лоутън и ускори крачка, за да не ги чуват останалите.
— Ами, близо до кралските позиции, под самите дула на възвишенията има добра плячка, само ни трябва добра охрана от хората на Де Ланси43 и да ни пазят да не ни отрежат пътя за отстъпление откъм Кингс Бридж.
— Мислех, че беглеците са поели цялата плячка за себе си.
— Вземат доста, но са длъжни да щадят техните си хора. Бил съм нататък два пъти по споразумение с тях — първия път се държаха достойно, но втория път ни нападнаха и ни отблъснаха. Всичко задигнаха те.
— Много непочтено, наистина. Чудя се как един почтен човек може да се свърже с тях.
— Необходимо е да се разбираме с някои от тях или могат да ни разбият. Но човек без чест е по-лош и от звяр. Смяташ ли че можем да се доверим на майор Дънуди?
— Искаш да кажеш, на принципите му за чест?
— Да. Нали Арнолд44 също се ползваше с доверие докато не хванаха английския майор?
— Не може Дънуди да пожелае да предаде войската си, както Арнолд, но не мисля и че можеш да му се довериш в деликатна работа като твоята.
— Точно така си и мислех — извика мародерът, доволен от собствената си способност да преценява хората.
През това време те достигнаха до една по-добра ферма, в която постройките бяха в прилично състояние. Плевните бяха заети от хората, а конете бяха навързани под дългите навеси, които пазеха двора от студените северни ветрове. Те се хранеха спокойно със седла на гърбовете, готови да потеглят за най-кратко време. Лоутън се извини и влезе в квартирата си, откъдето след малко излезе с един обикновен фенер и ги поведе към овощната градина, която заобикаляше фермата от три страни. Бандата го последва и реши, че ги води настрана, за да продължат да обсъждат интересната тема, без някой да ги подслушва.
Бандитът се приближи до капитана и продължи разговора с цел да вдъхне по-голямо доверие към себе си и към интелектуалните си качества.
— Мислите ли, че републиканците ще вземат по-голямата част от колониите? — попита главатарят важно с тон на разбиращ от политика човек.
— По-голямата част? — възкликна невъздържано капитанът и после се успокои. — Ако французите ни подпомогнат с пари и оръжие, ще прогоним кралската армия за шест месеца.
— Така се надявам и аз. И тогава ще имаме свободно управление и ние, които се борим за него, ще получим своето.
— О, — каза Лоутън — вашите претенции няма да подлежат на обсъждане, като всички тия роялисти, които сега си гледат фермите ще бъдат презрени. Ти нямаш ферма, предполагам?
— Още не, но ако не си осигуря преди края на войната, после ще стане трудно.
— Точно така. Следвай своя собствен интерес, за да следваш интереса на страната си. Наблягай на службата си и громи роялистите и залагам шпорите си срещу ръждив пирон, че след войната ще станеш чиновник поне в областната администрация.
43
Бандите, наричани от местните хора „каубои“, бяха под командването на полковник Де Ланси. Този джентълмен, а той беше такъв и по образование и по произход, бе станал много омразен на американците поради приписваната му жестокост, макар че нямаше доказателства, да е извършвал нещо повече от обикновените за времето на войната действия. — Б. а.
44
Бенедикт Арнолд — (1741–1801), американски генерал, решил да предаде на англичаните крепостта Уест Пойнт (на югоизток в щата Ню Йорк, сега там се намира военната академия на САЩ). След задържането на Андре, той бил разобличен. — Б. пр.