В огъня
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В огъня». Краткое содержание книги:
— Благодаря ви, че намерихте време за мен, сър. Много съм ви задължен.
В бързането си Робин остави чашата на самия ръб на масичката и тя едва не падна. Той успя да я улови в последния момент и я постави внимателно в средата на масата.
— Няма нищо. Радвам се, че можах да ви направя услуга. Слугата ми ще ви придружи до вратата. — Ренар направи кратък поклон и излезе от стаята, без да изчака излизането на госта си.
Мрачният слуга се появи веднага и мълчаливо поведе Робин към вратата. Щом излезе навън, младият мъж спря и вдигна поглед към резиденцията на испанския посланик — тъмна, необикновена, тайнствена. Ренар се прояви като учтив домакин и му каза дори повече от това, което искаше да знае, но Робин вече познаваше достатъчно шпионския занаят, за да знае, че някой ден ще му бъде припомнено колко е задължен на испанската корона.
Ренар го бе предупредил да не излиза открито срещу опитния фехтовач — предупреждение, което засегна гордостта му, но той го прие с разума си. Знаеше, че е добър с рапирата, но в никакъв случай не беше първокласен майстор.
По-късно щеше да мисли какво да предприеме. Сега трябваше да мисли само за Пен и това го притесняваше ужасно. Как да убеди най-близкия си човек, че любовникът й е звяр?
15
Когато Пен се появи пред обора, Оуен избухна в луд смях.
— Какво толкова смешно има? — Пен се намръщи и нахлупи шапката на Седрик по-дълбоко над очите. — Мери заяви, че това е скандално, но поне не ми се изсмя.
— Не си особено убедителна… — Оуен хълцаше от смях. — Твърде си красива за паж!
Дали да схване думите му като комплимент или като критика към облеклото й? Вероятно бяха и двете.
— Е, вече не мога да променя нищо — отговори тя и сърдито подръпна късия жакет на Седрик, сякаш можеше да го удължи и да скрие бедрата си.
— Видът ти е изкусителен — отбеляза Оуен. — Досега не знаех, че задничето ти е така примамливо закръглено.
При друг случай сигурно щеше да се почувства поласкана, но не и днес. Не и в двора на някакъв си селски обор. Пен се изчерви до корените на косите.
— Някой може да те чуе!
— Няма никой — успокои я той. — Ратаят отиде да доведе коня на Седрик. Мисля, че ще стигнем по-бързо, ако яздиш Нъгит.
— Седрик няма ли да има нещо против? — попита Пен.
— След като се съгласи да ти даде втория си кат дрехи, няма защо да протестира за коня. Освен това цял ден ще е свободен. Ако непременно иска да язди, може да вземе твоя кон, но се съмнявам, че ще поиска да се изложи. — Оуен се усмихна с обич.
Пен вече бе забелязала както възхищението на Седрик към господаря му, така и бащинското отношение на Оуен към момчето. Връзката между господаря и пажа беше много силна — още една от загадките на Оуен Д’Арси.
Ратаят доведе сиво-кафявата кобилка на Седрик и връчи юздата на Оуен, без да обърне внимание на мнимия паж.
— Ей сега ще доведа и врания, милорд!
Оуен кимна и се обърна към Пен:
— Ще ти помогна да я възседнеш.
Пен не се довери на злорадата му усмивка, но кобилката беше доста висока и не можеше да я възседне без чужда помощ. В новия си костюм поне щеше да седи на седлото по мъжки. Страничните седла, които се смятаха за задължителни при високопоставените дами, не й харесваха, защото ограничаваха свободата на движение.
Тя подгъна колене, за да може Оуен да я вдигне. Естествено, той се възползва от случая и я помилва по задничето. За миг ръката му се плъзна в изкусителна милувка между бедрата й и тя потрепери.
— Хубаво — отбеляза доволно той, щом я настани на седлото. — Много хубаво!
В момента обаче Пен нямаше ни най-малко желание за еротични птички. Онова, което им предстоеше, беше твърде сериозно, а Оуен се държеше така, сякаш отиваха на разходка сред природата. Тя отказа да се усмихне и устреми поглед напред.
Оуен възседна коня си, все още в най-добро настроение и без да се опитва да измъква от устата й отговори. Обърна умело врания жребец и излезе на пътя към Хай Уайкомб.
Беше малко преди седем, но селяните отдавна бяха станали. Срещнаха млада млекарка с пълни кофи и козарчето, което гонеше стадото си към полето. Около кладенеца се тълпяха купчина дрипави деца, замеряха се с камъни, смееха се и играеха на криеница — докато една гневна селянка не въведе ред. Първите две деца получиха оглушителни плесници, след което другарчетата им се наредиха с кофите в права редица и зачакаха мирно и тихо.
Вратите на къщите бяха отворени и жените метяха. Във въздуха се виеше дим от многобройни огньове. Малко момиче, което дъвчеше парче черен хляб, подгони мършаво пиле и не видя препускащите коне. В опита си да хване пилето то се метна настрана и Оуен трябваше да вдигне коня си на задните крака, за да не го удари.