Свят на смъртта III
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта III». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, че я зная — отговори тя и извърна лице от Кърк, за да не я види.
— Ало, командният пулт! — извика един глас. — Тук радиокабината. От Пиръс пристига вторично космическо съобщение със сигнал за тревога.
— Включи го! — нареди Кърк.
Раздаде се шум от междузвездни съобщения, после познатото натрапливо пиукане на транскосмическите предаватели. Над него се извиси забързаният разтревожен глас на един пириец.
— Внимание, до всички станции в обхвата на радиус Z. Аварийно съобщение за планетата Фелисити, до кораба „Боец“, код Ама Рона Пи, 290-633-087… Следва съобщение. Кърк, чува ли ме някой? Връхлетя ни голяма беда. Всички сектори… Скъсихме периметъра, изоставихме по-голяма част от града. Не зная дали ще можем да удържим. Бруко твърди, че е нещо ново и че конвенционалните оръжия не могат да го спрат. Ако можеш да се върнеш, идвай си веднага! Край на съобщението.
Съобщението се предаваше във всички отделения на кораба и в изпълненото с ужас мълчание, което настъпи след края му, по двата коридора се разнесе тропот от бягащи хора. Когато първите от тях връхлетяха вътре, Кърк вече се беше съживил и раздаваше команди.
— Всички мъже по местата си. Излитаме веднага. Извикайте охраната отвън. Пуснете всички пленници. Заминаваме.
В това нямаше абсолютно никакво съмнение. За пирийците бе немислимо да постъпят другояче. Тяхната родина, техният град се намираха на ръба на разрухата, а може би и вече не съществуваха. Те се втурнаха към определените си позиции.
— Ами Рес? — сети се Мета. — Той е с армията. Как можем да го намерим?
Кърк се замисли за миг, но поклати глава:
— Не можем, това е единственият отговор. Ще му оставим совалката на същия остров, където осъществявахме връзката. Ще направим запис със съобщение, в което да се казва какво се е случило, и ще го включим на автомат да се излъчва на всеки час. Като се върне при радиото, ще го засече. Совалката ще е заключена, тъй че никой друг да не може да влезе в нея. Вътре има лекарства, дори и транскосмически предавател. Ще се справи.
— Едва ли ще остане доволен.
— Нищо повече не можем да направим. Сега трябва да се приготвим за излитане.
Те действаха като един, обединени от общата цел. Да се връщат. Обратно на Пиръс. Градът им бе в опасност. Корабът се издигна при седемнайсеткратно ускорение — Мета щеше да го увеличи още повече, стига конструкцията му да можеше да издържи. През открития космос поеха по най-кратката и най-опасна орбита, която допускаха изчисленията. Никой не се оплака от продължителността на пътешествието — приемаха го със стоическо себеотрицание. Само приготвиха оръжията и почти не разговаряха помежду си. Всеки пириец бе стаил дълбоко в себе си опасението, че неговият свят и неговият живот можеха да бъдат заличени завинаги, а тези неща не подлежаха на обсъждане.
Часове преди „Боец“ да напусне открития космос, всички мъже и жени на борда му бяха в бойна готовност. Сред тях се намираше дори и деветгодишният Гриф, нали и той беше пириец.
Корабът се отдели от заслепяващата пустош на открития космос, навлезе в междузвездното пространство, а след това и във високите атмосферни слоеве на Пиръс. Полетя право надолу по главозамайваща балистична орбита, при което корпусът му се нагря почти до точката на топене и охладителите изнемогваха от свръхнатоварването. Това се отрази и на хората, по лицата им се стичаше пот, попиваше в дрехите им, но пирийците не усещаха горещината. Образът, който пристигаше от скенера на носа, се излъчваше на всеки екран на кораба. Кадрите от джунглата се меняха светкавично, а после на далечния хоризонт се появи висок стълб дим. Корабът продължаваше шеметно да се спуска надолу, подобно на полетяла след плячката си хищна птица.
Джунглата вече бе завзела града. Заобикаляше го покрит с растения и непроходими храсталаци насип — ето какво бе останало от непристъпната някога стена на периметъра. Спуснаха се още по-ниско, докато взеха да различават пълзящите тръни, които пробиваха прозорците на сградите. По многолюдните някога улици сега бавно преминаваха животни, а на кулата на централния склад бе кацнал ноктест ястреб и мазилката се ронеше под тежестта му.
Те продължиха нататък и видяха, че димът се издига от смазаните останки на космическия им кораб. Изглежда, е бил засечен на полигона на космодрума и заклещен от вече почернели огромни пипала.
В опустошения град не се виждаше и следа от човешко присъствие. Навсякъде — само зверове и растения от света на смъртта, но необичайно спокойни и мудни, тъй като врага им го нямаше вече, а с него бяха изчезнали и причините за ненавистта, която толкова дълго ги бе изпълвала със сляпа ярост. Когато корабът премина над тях, те се размърдаха и застанаха нащрек, съживени от съприкосновението си с най-низките страсти на пирийците.