Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
Като другите чиновници преди него, той мина обиколката за оглед, мърморейки:
— Хм, хм. Така ли? Ясно, ясно.
Според обичая денят завърши с покана за служителя на угощение в дома на местен големец. Много от времето мина в размяна на незначителни приказки.
— Благодаря, че дойдохте чак дотук.
— Няма много какво да предложим, но моля ви, чувствайте се като у дома си.
— Надяваме се да ни окажете услугата и в бъдеще да сте наши клиенти.
Един след друг те ласкаеха Токичиро. Естествено, сакето се поднасяше от привлекателни млади жени. Те бяха непрестанно до него, плакнеха му чашата, доливаха я и му предлагаха все нови изискани ястия. Стигаше само да каже какво иска и то се изпълняваше.
— Хубаво е това саке — каза той.
Беше в добро настроение — нямаше причина да не е. Благоуханията на прислужващите на масата момичета пленяваше сетивата му.
— Красиви са — каза. — Всички до една.
— Обича ли ваша чест жените? — попита малко на шега един от доставчиците.
— Обичам както жените, така и сакето — отвърна много сериозно Токичиро. — Всичко на този свят е хубаво. Ако не внимаваш, обаче, дори хубавите неща могат да се обърнат срещу тебе.
— Моля, чувствайте се свободен да се порадвате на сакето и също на младите цветя.
— Ще го направя. Между другото, изглежда се колебаете да говорим за работа, така че аз ще разчупя леда. Бихте ли ми показали книжата с описа на дърветата в планината, където бяхме днес?
Донесоха му го да го прегледа.
— А, много е подробен — отбеляза той. — И нали няма несъответствия в броя на дърветата?
— Съвършено никакви — увериха го.
— Тук пише, че в крепостта са били доставени осемстотин мерки. Може ли толкова много дървени въглища и дърва за горене да излязат от такава малка планина?
— Това е, понеже търсенето беше по-малко от предната година. Да, това е количеството от планината, която огледахме днес.
На следващата сутрин, когато търговците се появиха да поднесат почитанията си, им казаха, че Токичиро преди съмване е отишъл на планината. Поеха след него. Когато го настигнаха, даваше нареждания на група пехотинци и мести земеделци и горски селяни. Всеки човек имаше сноп въжета, отрязани на около метър дължина. Връзваха въже за всяко дърво. Като се знае, че са започнали с определен брой въжета, когато свършеха и си направеха сметка, можеше да определят общия брой дървета. Като сравни броя на дърветата с числата в описа, Токичиро почна да подозира, че последните са завишени с повече от една трета.
Той седна на един отрязан ствол и каза на един от хората си:
— Повикай доставчиците тук.
Търговците на гориво се проснаха по очи пред него. Сърцата им лудо биеха при мисълта какво има да се случи. Колкото и огледа на планината да се направят, броят на останалите неотсечени дървета не бе нещо, което един несведущ да определи лесно и всъщност отговарящите за доставките винаги бяха приемали на доверие отбелязаното в описа количество — така да се каже, бяха го поглъщали наведнъж. Сега продавачите имаха пред себе си чиновник, който нямаше да се остави да бъде заблуждаван.
— Няма ли голямо несъответствие между броя в този опис и действителния брой на дърветата?
Отговориха положително, но с колебание и изпълнени с лоши предчувствия.
— Какво значи това „да“? Коя е причината за това? Забравяте за многото години, през които сте се ползвали с покровителството на Негово Височество. Не сте ли сега неблагодарни, лъжливи и нагли и не се ли интересувате само как да направите печалба? Изглежда сте дали на лъжите си писмен вид и сте проявили алчност.
— Това не е ли малко силно казано, ваша чест?
— Числата се различават. Питам ви защо. Като се съди по написаното, само шейсет-седемдесет крини от сто поръчани, значи само шест-седемстотин от хиляда, действително се доставят в складовете.