Да откраднеш рая
- Автор: Рединг Жаклин
- Серия: Регентство #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да откраднеш рая». Краткое содержание книги:
Той подаде писмото на Чарлз, който незабавно го отвори. Данте зачака мълчаливо, като отпиваше от коняка си, докато кралят четеше. Когато стигна до последния ред, Чарлз бе вече широко усмихнат.
— Толкова ми липсва моята Шарлот! — рече той, като сгъна отново писмото и го пъхна в джоба си. — Откакто замина, за да се омъжи за оная свиня, Орлеанския херцог, Луи не я пуска да излезе от страната. Според мен се страхува, че няма да й позволя да се върне обратно, ако й даде разрешение да ме посети. Писмата й винаги са били неясни, защото знае, че се четат, преди да напуснат Франция. Отдавна подозирах това, което сега тя потвърди в писмото си. Орлеанският херцог е груб е нея. Като се има предвид как съпругът на сестра ми се отнася с нея, трябва да призная, че страховете на крал Луи, че няма да я пусна обратно, са основателни.
Данте кимна.
— Ако това ще ви облекчи, Ваше Величество, принцесата си живее спокойно във Версай. Има свои придворни, предимно от английски преселници, и рядко се вижда със съпруга си. Постигнала е с него нещо като споразумение, според което ще бъдат заедно само когато това е политически необходимо.
Чарлз се усмихна.
— Да, това ме кара донякъде да се чувствам облекчен, но ще направя всичко необходимо, за да я видя отново. — За момент кралят се отдаде на мисли и спомени, след това отново върна вниманието си към Данте. — Приеми съболезнованията ми за твоята загуба, Морган.
Данте кимна.
— А Вие — моята благодарност, задето ми разрешихте да се завърна и отдам последна почит на майка си.
— Несъмнено и за недоволството ти, задето те накарах да чакаш толкова дълго.
Данте погледна краля. Чарлз се усмихна.
— Няма нищо, Данте. Не бях справедлив, задето те оставих толкова дълго там. Попречих ти да присъстваш на последните дни на майка си; нещо, на което дори аз нямам право. Както знаеш, не успях да видя баща си, преди да го убият. Надявам се, че ще приемеш извиненията ми и ще простиш, че те пренебрегнах през тези многобройни месеци. Те бяха истинско изпитание за мен.
Данте наведе глава.
— Това е в миналото, Ваше Величество, а напоследък съм на мнение, че е по-добре миналото да се забрави.
Чарлз изпи остатъка от коняка си и остави чашата.
— Касия ми разказа за интересната ти посетителка през последните седмици.
Данте не знаеше това, нито пък го бе очаквал. Той се поизправи на стола, готов да се защити.
— Намерението ми беше само да помогна на лейди Джилиън.
— Всичко е наред, Морган. Ценя високо преценката на Касия. Изглежда, тя мисли, че си обърнал нова страница в живота си. — Направи пауза. — Явно страшно си обикнал момичето, след като си успял да останеш почтен през цялото време, в което си бил сам с нея. Смея да кажа, че не бих могъл да проявя твоята воля.
— Да, но дали съм бил такъв или не, няма никакво значение. Както знаете, семейството й трудно би могло да бъде накарано да ме харесва. Дори им предложих да се оженя за нея, но баща й ми отказа. Той смята, че съм отговорен за отвличането и загубата на паметта й.
— А вярно ли е това?
Данте погледна краля:
— Кълна се, Ваше Величество, нямам никакво участие.
Чарлз вдигна ръка.
— Някога можех лесно да бъда убеден, че ти би прибягнал до отвличане, но сега не мисля така. Дори и в предишните усложнения, които си създаваше, никога не си действал нечестно. Включително и в онова последно малко отвличане.
Данте мислеше, че ще може да избегне споменаването за бягството на Франсис Стюърт и дука на Ричмънд в разговора си с Чарлз.
— Намеренията ми бяха напълно почтени и в онзи случай, Ваше Величество.
— Съзнавам това, Морган. Но едва сега. Нямах право да задържам Франсис тук против желанието й. Тя имаше право на брачно блаженство и по всичко личи, че го е намерила с дука на Ричмънд, колкото и невероятно да изглежда. Няма защо да се тревожиш, че ще дам ухо на неоснователните обвинения на Адамли. Така че ако имаш сериозни намерения към момичето…
— Можете да бъдете напълно сигурен, че възнамерявам да направя точно това, Ваше Величество, веднага след като открия кой е отвлякъл Джилиън онази нощ.
— Ти си специалист по разследванията, Морган. Като че ли си спомням, че много помогна на Касия в онова малко недоразумение във връзка с баща й преди години. Уменията ти може и да са позакърнели малко, след като са останали без работа три години, но се обзалагам, че в тази битка ти ще бъдеш победител.