Невинни лъжи

— Освен това бях убеден, че не е работа, засягаща „Джоунс и Джоунс“ — обясни Арчър на Клеър. — Ако ти беше убила Макалистър, направила си го, защото си се страхувала, че той представлява заплаха за Елизабет, а не защото е част от някакъв заговор. По това време най-после бях започнал да осъзнавам, че Макалистър не е това, което изглежда, и че е опасен. Предположих, че си е получил заслуженото заради онова, което е причинил на Елизабет.

Клеър го погледна с грейнало лице.

— Благодаря, татко.

Тя се извърна, взе една салфетка и избърса очите си. Арчър се ухили, доволен. Елизабет се взираше в него с невярващо изражение.

— Никога не си казвал, че Брад е опасен, татко.

— Просто исках всичко да се забрави — обясни Арчър. — Ченгетата приеха версията за случайния крадец. Но ако се беше разчуло, че е имало по-сериозен мотив някой да желае смъртта на Макалистър, нещата можеха да се развият доста неприятно за теб и Клеър. Не исках полицаите да проверяват по-задълбочено нито теб, нито нея.

— О, боже! — промълви Майра и притисна длан към гърдите си. — Бях толкова сигурна… — Тя млъкна рязко.

Всички я погледнаха.

— В какво си била сигурна, мамо? — подкани я Елизабет.

Тя се обърна към Арчър.

— Мислех, че ти си убил Брад. Бог е свидетел, той си го заслужаваше заради това, което беше причинил на нашата Елизабет. Трябва да призная, и аз обмислях как да го убия.

Джейк забеляза шокираните изражения върху лицата на всички, освен Арчър. Той се ухили още по-широко и се обърна към Елизабет:

— Виждаш ли, ето защо обичам майка ти. Под повърхността й на дама се крие тигър.

— Значи затова не искаше да говоря за брака си с никого извън семейството — каза Елизабет на Майра. На лицето й се изписаха изненада и възхищение. — Страхувала си се, че татко е убиецът. Опитвала си се да го защитиш.

Майра въздъхна.

— Също като Арчър, аз се опитвах да елиминирам всичко, което полицаите биха възприели като мотив за убийството. Но имаше и друга причина да не искам да говорим за това, което Брад ти беше сторил.

— Ще отгатна причината — обади се Клеър. — Валъри Шипли.

— Да — кимна Майра.

— Какво? — зяпна Елизабет. — Никога не си ми казвала нищо за Валъри, мамо.

— След убийството на Брад тя очевидно се беше вманиачила напълно. — Майра погледна Клеър. — Мислех, че ти ще си в безопасност само ако си стоиш в Сан Франциско.

— Тоест далеч от очите й — каза Клеър.

— Точно така — кимна Майра. — Валъри не показа никакви признаци, че възнамерява да те преследва и да ти вреди. Оуен обеща да ме извести незабавно, ако открие, че тя смята да направи нещо подобно. Но ме увери, че тя се намира в толкова дезориентирано състояние заради пиенето и хапчетата, та не може да състави смислен план, включващ качване на самолет и организиране на убийство.

Клеър примигна.

— И това е някаква утеха.

— Но Елизабет живееше тук, в Стоун Кениън — продължи Майра. — Тя изглеждаше много по-уязвима.