Царство Уирд
- Автор: Морис Дейв, Джонсън Оливър
- Серия: blood sword #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Недков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Царство Уирд». Краткое содержание книги:
Един бегъл поглед из залата ти показва, че няма накъде да избягаш. Ако победиш, продължи на 334.
417
Тръгваш по мостика на най-близкия китоловен кораб, „Търсещото чудовище“. Екипажът те гледа мрачно, докато пристъпваш на хлъзгавата, покрита с китова мас палуба. Капитанът, чието лице очевидно е било смачкано при някакъв инцидент така, че напомня натъртен пъпеш, се насочва, накуцвайки, към теб, а в погледа му проблясва странно пламъче.
— А, да — изръмжава той. — Не се съмнявам, че си готов за малко лов на китове. Ела с мен да те впиша в екипажа.
Той посочва към кабината си на кърмата и ти го последваш. Когато минавате край трюма, той прави жест на особено задоволство.
— Ей тук долу складираме месото и китовата кост — казва ти той, кискайки се. — След като стопим мазнината и осолим това, което остава за ядене. Скоро ще научиш кое как става…
Ако преди това си се бил и си избягал от Джадак Белязания, премини на 250. Ако си го убил или пък никога не си се срещал с него, обърни на 473.
418
Представлението започва с описание на легендарното време, когато целият свят е бил залят от потоп, което кукловодката изобразява чрез развяващи се сини и зелени ленти. В пиесата хората са принудени да живеят под водата като риби. После от небето слиза Спасителят и той пресушава водите (лентите се махат). Но по света остава още много вода, падаща на потоци от небето, и когато Спасителят осъзнава това положение на нещата, той поставя горе чеп, за да предотврати нов потоп. Тънички копринени ленти показват, че сега само незначителни количества вода достигат долу: сезонни дъждове, които в своята мъдрост Спасителят се е досетил да разреши.
След като Спасителят си заминава, във водното царство се появяват петима благородници. Всеки от тях е облечен в ярко оцветен плащ. Те се напъват мъжествено да извадят чепа, но въпреки всичките си усилия да го помръднат, те не успяват да осъществят намерението си да удавят отново света. Сега в дъното на куклената сцена се появяват техните земни пратеници, които дърпат канапа, висящ на чепа.
На този етап излиза и народният герой на пиесата. Той е странствуващ певец, който търси приказния меч, с помощта на който той ще може да победи петимата зли благородници. Покритата с лак кукла се мята напредназад из сцената, но всеки път, когато той е на път да намери меча, публиката го предупреждава с гръмки викове, че пратениците се канят да изтеглят чепа. При това той неизменно се спуска назад към канапа тъкмо навреме, за да предотврати нещастието, но с това загубва и шанса си да намери меча.
Най-накрая един от благородниците на небето — този, който е облечен в син дълъг плащ — изпраща двама убийци, облечени във вълчи кожи. Те нападат и убиват арфиста, докато спи. Това събитие като че бележи края на пиесата. Кукловодката, която, както сега забелязваш, е слаба възрастна жена, с леко учудена усмивка, започва да прибира декора, докато публиката аплодира и хвърля монети пред нея.
Ако искаш да си отидеш сега, когато пиесата е свършила, прехвърли се на 306. Ако пожелаеш да говориш с кукловодката, иди на 79.
419
Носиш се в пространство, в което не съществува време. Обгражда те вечният Космос, нещо, което няма дълбочина, цвят или форма. Цари пълна тишина.
От колко време си тук? В това студено, празно пространство времето не означава нищо, но последните ти спомени на смъртен са свързани с изгубването на покритата със скъпоценни камъни ножница на Кървавия меч.
Гигантският образ на ножницата плува в мрака пред теб. Наоколо отеква подигравателен смях и постепенно изпълва празнотата с усещане за време и зашеметяващо пространство.
Образът на изгубената ножница изчезва. Появяват се пет величествени благородници. Те са огромни и могъщи, а тяхното присъствие завладява сетивата ти. От тях се излъчва светлина. Всеки е облечен в един единствен цвят, блестящ и толкова наситен, че очите те заболяват и се замъгляват. От едната си страна съзираш благородник в аленочервено, от другата — в небесносиньо. Третият е облечен в изумруденозелено, следващият — в златно. А последният от тези вдъхващи страхопочитание владетели носи ослепително бели дрехи. Червеният благородник проговаря: