Вирусът Y2K

— Опитваш ли се да ограбиш „Чейс Манхатън“?

Той прихна. Смя се високо и продължително — веселието му донесе краткотрайно облекчение.

— Какво те кара да ми задаваш подобен въпрос?

Джоди преразказа приключенията си с Копланд в Бруклин;

Док я слушаше с дяволити пламъчета в очите. Накрая попита:

— Наистина ли ти мина през ума, че съм в състояние да ограбя банката?

— Не, но ти си толкова тайнствен, Док. Разполагаш със скрита стая и командваш онези странни същества. Всички го знаят, но никой няма представа какво правите там. Според Доналд ограбвате банката и днес сутринта си помислих, че ще получи сърдечен удар. Кълна се.

Той я харесваше. Дори си даде сметка колко много я харесва, но нямаше време за похот, а още по-малко — за романтика. Тя отпи от питието, а той се поколеба дали да не изпие едно с нея.

— За да ти отговоря на въпроса — обир няма. Просто си играя игричка с Допи, само че той я взима на сериозно. Подведох го, но го правя от години.

Разказа й как се зароди идеята за ограбване на банката и как бе излъгал Копланд да се хване, че обирът наистина ще се осъществи.

— Значи е само игричка? — повтори Джоди. Толкова й се искаше да му повярва. — Начин да го прецакаш?

— Именно. Просто отплата за алчността на Допи, това е всичко.

— Искаш да кажеш, че както си нагласил нещата, негова светлост Доналд да получи каквото заслужава?

— Да. Само за майтап. Всичко е съвършено безобидно.

— Куче такова.

— Такъв съм.

— Страшно ми харесва.

— Благодаря ти — отвърна той. — И на мен страшно ми допада. Днес го пратих за зелен хайвер, за да не ми се мотае в краката. Трябва да пристигне вкъщи всеки момент.

— Сигурен ли си, че ще отиде там?

— О, да. Не се съмнявам ни най-малко.

— А оттам къде ще го пратиш?

— Тайна — отвърна Док и пак се засмя; този път тя се присъедини към него.

Той спря да се смее и реши все пак да изпие една водка. Наля си малко върху бучките лед и я погледна. Елегантният й делови костюм беше изцапан и измачкан. Стресът от преживения ден, пълен с бедствия, личеше на закръгленото й, хубаво личице, чийто нос бе коригиран след скъпа козметична операция, а големите очи бяха леко зачервени. Беше изтощена и се крепеше единствено благодарение на повишения си адреналин.

— Имаш ли къде да отидеш тази вечер? Някъде на гости? — осведоми се той.

— Никъде няма да отида. Сестра ми събира приятели, но не съм в настроение за подобно прекарване.

— Къде живее?

— В Лонг Айланд.

— И без това ще ти бъде трудно да стигнеш дотам — отбеляза Док.

— Дори не успях да се свържа по телефона. Наведе се по-близо до нея и тихо попита:

— Страх ли те е?

— Да.

— От какво?

— Представа нямам. Светът е с краката нагоре, идва и нашият ред.

— Ако останеш тук, ще бъдеш в безопасност. Разполагаме с генератор в мазето.