Реликвата
- Автор: Роджърс Мерилайл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реликвата». Краткое содержание книги:
Тези от вас, които са чели предишните ми девет книги, разбират, че „Реликвата“ е ново начинание за мен. Уверявам ви, че сърцето ми си остава в английското средновековие, а този разказ е само една кратка ваканция в късновикторианската епоха. Гледам на този период като на „завръщането на Регентството“, защото, въпреки че Бърти се нарича сега Прини, повелителят на народа е отново Уелски принц с вкус към удоволствията. С тази разлика, че този път американски наследнички завъртат главата на британски лордове. Този разказ е едно празнично пътуване (независимо от това, че някой се опитва да убие нашия герой и че се навъртат търговци на бели робини). Надявам се, че ще ме последвате сред въртележката от градински партита, следобедни чайове и балове. Самата аз се забавлявах прекрасно през тази „ваканция“ с Грей и Лиз и се надявам, че и вие ще й се наслаждавате!
— Благодаря ти, Ани — Лиз се обърна отново към почтената млада прислужница. — Ти още веднъж много ми помогна. Освен това, искам да те уверя, че имах причини да си тръгна от градинското увеселение, без да те извикам да ме придружиш. Извини ме, задето не ти оставих съобщение.
Ани прости бързо и сърдечно се усмихна. После, след като каза това, за което бе дошла, тя направи бърз реверанс и се измъкна от стаята.
Докато Лиз връщаше внимателно вестника на лъскавата месингова поставка, умът й бързо прехвърляше възможните начини да се сдобие с необходимите доказателства. Тя излезе от библиотеката изправена и с вдигната глава. Трябваше да намери Дру и с помощта на скромното момиче да осъществи един смел план.
— Не мога да повярвам, че ме въвлече в това.
— Дру шепнеше драматично на Лиз, сякаш някой можеше да чуе разговора, който провеждаха в затворената карета.
— Ще бъдем в безопасност, ваше благородие. — Ани грижовно успокои благородното момиче, с което бяха почти връстнички, но разликата в общественото положение бе огромна — Джеръми знае какво да направи, за да изглежда като произшествие, без да ни нарани.
Дру се усмихна на прислужницата си, приятна на вид и склонна към решителни действия, също като своята господарка. По молба на Лиз момичето бе накарало приятеля си да вземе униформата на все още отсъстващия помощник-кочияш и по нареждане на херцогинята да докара каретата, за да излязат трите на следобедна разходка.
— Как може да си сигурна в това, когато твоят Джеръми дори не е кочияш? — Притеснителна по природа, Дру бе искрено загрижена и освен това й харесваше да дразни момичето.
— Той е преминал обучение — Ани започна пламенно да защитава близкия си приятел и селския акцент започна да прозира през стриктно спазваната дисциплина на гласа й — и откак Бийтън остана заедно със семейството в Ашли за повече от три седмици и не му се връща в града, сигурно Джеръми скоро ще го назначат официално за помощник-кочияш.
Докато другите две момичета разискваха първия етап на опасния план, Лиз гледаше навън и в същото време трепереше вътрешно. Невинното изказване на Ани за способностите на нейния хубавец „да направи така, че да изглежда като произшествие“ й припомни, че те щяха да използват същия трик, който невидимия враг използва срещу нея и Грей още от първия ден в Лондон. Лиз не искаше да мисли, колко слаб е планът й и за да успокои нервите си, прокара ръка по сивия костюм, чиито цвят така напомняше очите на Грей. Това бе любимата й дреха и съвсем не я интересуваше, че не е прието да се появява с един и същ тоалет повече от един път по време на Сезона.
След като си възвърна смелостта, Лиз се опита да вдъхне на Дру кураж, какъвто притежаваха героите на евтините приключенски романи, с които младата дама тайно се развличаше.
— Дру, помниш ли, колко впечатлена бе, че съм се сблъсквала с крадци на добитък в ранчото си в Уайоминг? Тимъти те обвини, че четеш много булевардни книжлета.
Дру отвори уста, за да се защити, но не можа да каже нищо, а Ани зяпна смаяно, защото за първи път чуваше за тези страшни преживявания.
Лиз се усмихна бързо на Ани и се обърна към Дру, като я погледна твърдо в очите:
— Сега имаш шанса да се изправиш срещу още по-опасен противник.
— Признавам, че се забавлявам, като чета възбуждащи истории и че се възхищавам на приключенията ти, но никога, дори в сънищата си, не съм твърдяла, че съм безстрашна или способна по някакъв начин да извърша подобни подвизи. — Дру бързо допря пръсти до устните си, без да мисли за следите, които червилото щеше да остави върху белите ръкавици.
— Глупости — реагира Лиз. — Ти се изправи срещу мащехата си и срещу Грей в историята с бала у Кардингтън.
— Това е съвсем различно. Едно е да рискуваш да направиш малък гаф, като да те върнат от бал или да те изпратят на село заради опит да се противопоставиш на нечия воля, а съвсем друго, да те отхвърлят от обществото, защото си загубила почтеното си име, като си посетила ергенски дом. Освен това, тогава Тимъти беше с нас.
— А, да, Тимъти. Значи в това е целият проблем? Скъпо момиче, ти знаеш не по-зле от мен, че Тимъти ще те обича, без значение какво се е случило.
Деликатна руменина покри страните, обрамчени с тъмни къдри.
— Освен това — продължи Лиз, докато Дру мълчеше отдадена на щастливи мисли, — както ти казах, Лорънс няма да бъде в дома си! Вчера ми каза, че ще ходи в хижата си за няколко дни, за да работи с полицията по разследването на инцидента, в който пострада Грей. Така че очевидно ние не отиваме при него. Ние сме просто благоприлични дами, които са претърпели злополука.