Власт
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Вапирев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Власт». Краткое содержание книги:
Дъжд от куршуми разпръсва тълпата от туристи и забързани чиновници.
Група терористи нахлува в Белия дом, оставяйки след себе си трупове на невинни жертви.
Със светкавична бързина Тайните служби евакуират президента в подземния бункер.
Но не и преди похитителите да вземат няколко десетки заложници.
На ход е Мич Рап, по прякор Железния.
С деликатната задача да овладее хаоса той прониква в Белия дом… и скоро разбира, че атаката срещу президента е завръзката в един опасен сценарий. А жертвите, заложниците и дори терористите са само статисти.
Мич Рап попада в смъртоносен капан — някой от правителството упорито му пречи да изпълни успешно мисията си…
Сега най-често задаваният въпрос беше: Какво ще направи правителството на САЩ? Отговорът зависеше от един-единствен човек. Това беше Реджиналд Боули, който в момента говореше по телефона с Далас Кинг и му представяше резултатите от предварителните социологически проучвания. Боули, един от най-добрите социолози в страната, предлагаше услугите си само на най-платежоспособните. Неговите статистически проучвания никога не се излъчваха по телевизията и не излизаха във вестниците. Кинг беше разговарял с двама от неговите сътрудници и не беше успял да им обясни много добре точно какво иска, но все пак мислеше, че сега е идеалният момент да похарчи малко пари за услугите им.
Кинг кимаше, докато слушаше последните резултати. Въпреки че очакваше подобно развитие на нещата, беше малко изненадан. Това, което чуваше, му харесваше. Според представителните извадки повече от шейсет процента от интервюираните мислеха, че трябва да се подкрепи мирното решаване на кризата. На въпроса — дали се вдигнат икономическите санкции, наложени на Ирак, осемдесет процента бяха отговорили утвърдително. Последната информация Боули беше обяснил по следния начин: „Има двайсетина процента, които биха предпочели да сринат Белия дом, вместо да дадат каквото и да било на терористите.“
Кинг очакваше и това. Хората, които биха заложили на крайните мерки, винаги излизаха на преден план при кризи. Те не го плашеха. Той трябваше да наблюдава останалата част от населението — шейсетте до осемдесетте процента от хората, които бяха гласували за мирно решаване на проблема. Когато Боули приключи, Кинг му каза да изпрати резултатите по факса, после затвори телефона, сграбчи Бакстър за ръката и го помъкна след себе си към най-близката врата.
Спря и постави ръка на рамото на вицепрезидента.
— Стана така, както мислех — зашепна бързо. — Повече от шейсет процента от хората искат мирно решение на проблема и към осемдесет са съгласни да вдигнем икономическите санкции от Ирак, като, разбира се, не отменяме военното ембарго.
— С други думи — ако окажем натиск върху ООН да отмени санкциите, това би било успешен ход? — поколеба се Бакстър.
— Така мисля — отвърна Кинг. — Освен това, ако го убедим да освободи половината заложници, ще извлечем допълнителна полза.
— На онези там няма да им хареса много — махна с ръка Бакстър.
— На тях няма да им хареса нищо друго освен атака срещу сградата. Ще трябва да се постараеш да попречиш именно на това. Вкарай в играта моралните ценности. Искаш да защитиш живота на невинните заложници…
— А принципите ни? — поклати глава Бакстър. — Ние смятаме, че зад това решение стои американският народ, но какво ще кажат за това политиците? Сред тях ще има против. Някои още са бесни, че им дадохме парите.
— Да вървят на майната си! — процеди Кинг. — Те ще си те мразят, без значение какво правиш. Ако пратиш командоси, всички политици от ляво ще се обявят против. Няма да можеш да угодиш и на двете крила. Трябва да си с народа и да останеш верен на принципите. От това зависи дали ще оцелееш.
Бакстър отново поклати глава.
— Не е сигурно. Общественото мнение е променливо като времето. Всичко е наред, докато можеш да предвидиш откъде ще задуха вятърът. В момента, в който направиш и най-малката грешка, те се обръщат срещу теб и… с теб е свършено.
Кинг сви устни. Работеше без почивка вече три дни. Беше изтощен. Писнало му беше да слуша как шефът му хленчи, а и си имаше по-сериозни проблеми.
— Шърман… — изкриви лице той. — Може би ще е най-добре да се откажеш. Сега имаш възможност да се превърнеш в човека, който спасява заложниците и оправя положението за разлика от останалите политици. — Далас замълча. — Така ще влезеш в историята. Ако не искаш, тогава остави Флъд и Стансфийлд да щурмуват сградата, да я разрушат и да избият всички вътре. Ще станеш известен като вицепрезидента, осъдил петдесет американци на смърт, вместо да отстоява принципите си!
Бакстър стоеше онемял. Не беше свикнал да му говорят с такъв тон. Вероятно именно по тази причина думите на Кинг му направиха такова впечатление. „Прав е“, каза си Бакстър. Ако искаше някой ден да стане президент, а той го искаше повече от всичко на света, трябваше да се превърне в лидер. Шърман Бакстър кимна бавно.
31.
Генерал Флъд, генерал Кембъл, директор Стансфийлд и Айрини Кенеди бяха седнали един до друг от едната страна на дългата маса в заседателната зала на Обединеното командване. Срещу тях бяха държавният секретар и министърът на отбраната. Далас Кинг и Бакстър седнаха в центъра. Кризата започваше да се отразява на всички. Очите на присъстващите бяха зачервени, а ръцете трепереха от недоспиване или от много кафе.