Ловът на „Червения октомври“
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловът на „Червения октомври“». Краткое содержание книги:
— Адмирале, какво ще кажете? — На Райън му се искаше да види бойния информационен център на „Инвинсибъл“.
— Няма проблем.
След тридесет минути Райън беше в затъмнено, тихо помещение, чиито стени бяха плътно покрити с електронни прибори и стъклени планшети. Атлантическият океан беше пълен с руски подводници.
Белият дом
В 10:59 часа сутринта, подранил с една минута, съветският посланик влезе в Овалния кабинет. Беше нисък мъж с наднормено тегло, широко славянско лице и очи, на който би завидял професионален комарджия. Те нищо не издаваха. Беше дипломат от кариерата, служил на редица места в Западния свят. Тридесет и една години членуваше в комунистическата партия и работеше в нейния външен отдел.
— Добро утро, господин президент и доктор Пелт — кимна вежливо Алексей Арбатов и на двамата мъже. Веднага забеляза, че президентът е седнал на бюрото си. Всеки друг път, когато беше идвал, президентът излизаше иззад бюрото си, за да се ръкуват, и след това сядаше до него.
— Заповядайте кафе, господин посланик — предложи му Пелт. Специалният президентски помощник по националната сигурност беше добре познат на Арбатов. Джефри Пелт имаше академична степен от Центъра за стратегически и международни проучвания към Джорджтаунския университет — враг, но с добро възпитание, „културен“ враг. На Арбатов много му допадаха учтивостите на официалното поведение. Днес Пелт стоеше до шефа си и не показваше желание да се приближи твърде много до руската мечка. Арбатов се отказа сам да си вземе кафе.
— Господин посланик — започна Пелт, — забелязваме обезпокоителна активност на съветския флот в Северния Атлантик.
— Така ли? — Веждите на Арбатов се повдигнаха, за да изразят учудване, което не заблуди никого и той знаеше това. — Аз нямам никакви сведения за това. Нали знаете, никога не съм бил моряк.
— Хайде без простащината, а, господин посланик? — каза президентът. Арбатов не реагира на вулгарността. Тя много доближаваше президента до руснаците и също като съветските високопоставени служители той се нуждаеше от Пелт до себе си, за да се завоалират грубостите. — Близо сто морски военни съдове извършват операция в Северния Атлантик или напредват към нас. Председателят Нармонов и моят предшественик бяха постигнали споразумение още преди години, че такава операция не може да се осъществява без предварително уведомяване на другата страна. Целта на това споразумение, както ви е известно, беше да се предотвратяват действия, които могат да се приемат за необичайно провокационни от едната от двете страни. То беше спазвано — досега. Вижте какво, моите военни съветници ми казват, че това, което става, много прилича на военно учение и наистина би могло да бъде предвестник на война. Как да преценим какво точно е? В момента вашите бойни кораби се движат източно от Исландия и скоро ще бъдат на позиция, от която могат да представляват заплаха за търговските ни курсове към Европа. Това положение е най-малко обезпокоително, а в най-лошия смисъл — сериозна и напълно неоправдана провокация. Обхватът на тези действия още не е публично оповестен. Но това няма да продължи и когато стане, Алекс, американският народ ще поиска действия от моя страна. — Президентът направи пауза, очаквайки реакция, но тя беше само едно кимване.