Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
— Все още ли настоявате да го отведете в местния участък?
— Него ли? О, той е обикновен глупак в униформа. Да забравим и щетите. Имаме да обсъждаме по-сериозни въпроси.
— Вървете си, майоре. — Офицерът от специалните служби рязко отдаде чест и побърза да излезе. Дъглас продължи: — Господин адвокат, повдигнатите от вас въпроси не са подходящи за обсъждане по видеофона.
— Съгласен съм.
— Вие и вашият… клиент ще бъдете мои гости в Двореца. Ще пратя орбиталната си яхта да ви вземе. Ще успеете ли да се подготвите за един час?
Харшо поклати глава.
— Благодаря ви, господин секретар, но ще спим тук… и като му дойде времето, все ще намеря един впряг кучета или нещо друго. Не разкарвайте яхтата си напразно.
Дъглас се намръщи.
— Но защо, доктор Харшо? Както сам изтъкнахте, тези преговори ще бъдат полудипломатически. Съгласих се с това, за да спазим някакви изисквания на протокола. Следователно трябва да ми позволите да отправя официална покана за гостоприемство.
— Да, сър, но моят клиент се е наситил вече на официалното гостоприемство и доста трудно се е отървал от него.
Лицето на Дъглас се вкамени.
— Господине, нима намеквате, че…
— За нищо не намеквам. На Смит и без това му се е събрало много, а не е свикнал с церемонии на високо равнище. Тук ще спи по-спокойно. Аз също. Вече съм стар, господине. Предпочитам собственото си легло. Освен това се налага да напомня и възможността за прекъсване на преговорите, а тогава моят клиент ще трябва да потърси други партньори. В подобен случай ще се окажем в неловко положение, ако ви гостуваме.
Генералният секретар го изгледа мрачно.
— Пак заплахи. Мислех, че ми имате доверие, господине. Чух съвсем ясно, че сте „готови да преговаряте“.
— Да, имам ви доверие, сър. И сме готови за преговори. Обаче аз използвам думата „преговори“ в първоначалното й значение, а не според съвременния й подтекст „угаждане“. Ще бъдем сговорчиви, но не можем веднага да седнем на масата. Липсва един задължителен фактор и ще изчакаме. Още не знам докога ще продължи това.
— За какво говорите?
— Вашата администрация ще бъде представена от хората, които вие ще подберете… очакваме и ние да имаме същата привилегия.
— Естествено. Но нека не раздуваме нещата. Ще участвам лично, придружен може би от един-двама помощници. Заместник-министър на правосъдието… също и специалисти по космическо право. В по-скромен състав ще свършим повече работа.
— Не се съмнявам. И нашата група няма да е многобройна. Смит, аз… ще водя и Честен свидетел…
— О, това е прекалено!
— Свидетелят с нищо няма да ни попречи. Ще има още някой… но засега ни липсва един човек. Бях осведомен, че трябва да присъства и лице на име Бен Какстън… само че не можем да открием този нещастник.
Джубал зачака напрегнато — часове наред бе прекарал в хитри маневри, за да подхвърли небрежната фраза. Дъглас го зяпна гневно.
— Бен Какстън? Дано нямате предвид онзи евтин драскач!
— Какстън, когото споменах, води рубрика в един големите синдикати на пресата.
— И дума да не става!
Джубал заклати глава.
— Тогава няма какво да обсъждаме, господин секретар. Получените от мен инструкции са безпрекословни. Съжалявам, че ви загубих времето. И ви моля за извинение.
Той посегна към бутона за прекъсване на връзката.
— Почакайте!
— Моля?
— Още не съм свършил разговора си с вас!
— В такъв случай ще очакваме от генералния секретар благоволението да ни освободи.
— Добре, добре, не се сърдете. Доктор Харшо, вие четете ли боклуците, които той пробутва като „новини от кулоарите на властта“?
— Не, за Бога!
— Как ми се иска и аз да не ги виждам. Абсурдно е изобщо да споменаваме за присъствие на журналисти. Ще се срещнем с тях, след като уредим всичко. Но дори да допуснем неколцина, Какстън няма да е сред тях. Този човек има отровен нрав… той е от най-неприятните съгледвачи през ключалката.
— Господин секретар, ние не възразяваме срещу гласността. Всъщност я изискваме.
— Това е нелепо!
— Вероятно. Но аз работя за своя клиент според собствената си преценка. Ако постигнем споразумение, засягащо Човека от Марс и планетата, на която се е родил, искам всеки жител на Земята да научи как и за какво сме се договорили. И в случай, че преговорите завършат с провал, гражданите трябва да узнаят защо е станало това. Няма да има „при закрити врати“, господин секретар.
— По дяволите, нищо подобно не съм споменавал! Говоря ви за спокойни, разумни преговори, без около нас да се блъска тълпа!
— Тогава, сър, нека журналистите присъстват чрез камерите и микрофоните… и да се блъскат отвън, ако желаят. Това ми напомни, че по-късно днес аз и моят клиент ще дадем интервю за някои телевизионни мрежи. Ще обявя, че искаме преговори, достъпни за обществеността.